lovech - Ubiyte Raym

— Как да ти се доверя? Ти ни устрои засада край реката.

— Засада ли? Какви ги дрънкаш?

— Какви ги дрънкам ли? Използва лодката, за да ни под­мамиш и започна да стреляш, когато Нед влезе във водата.

— Глупости! Вие започнахте да стреляте, защото си мис­лехте, че сме под лодката.

— Ти първа започна...

Люси млъкна. Сакс също разбра какво е станало.

— Били са те - каза тя. - Кюлбо и другите. Някой от тях е стрелял, за да ви сплаши или да ви предизвика.

— А ние си помислихте, че си ти.

За момент изражението на Люси се смекчи, но после очи­те ѝ отново заблестяха от гняв - явно се сети за Джеси Корн.

Сакс протегна ръце:

— Нямаме друг избор.

Полицайката я изгледа, после отключи белезниците. Сакс разтри китките си:

— Колко патрона ни остават?

— Аз имам три.

— А аз - пет.

Сакс измъкна дългия си „Смит и Уесън“ от кобура на Лю­си. Погледна Том. Мери Бет се изправи:

— Аз ще се погрижа за него.

— Само едно трябва да знаеш. Хомосексуалист е. Изслед­ван е, но...

— Няма значение. Ще внимавам. Действайте.

— Сакс - заговори Райм. - Аз...

— По-късно, Райм. Нямаме време за приказки.

Тя се приближи до вратата, хвърли бърз поглед навън, запомняйки разположението на различните предмети, зад ко­ито можеше да се скрие, и зае позиция за стрелба. Отново беше свободна, отново въоръжена. Вече не мислеше за нищо друго, нито за Райм и операцията му, нито за Джеси Корн, нито за предателството на Гарет Ханлън, нито за това, което я очакваше, ако успееха да се измъкнат живи.

„Когато се движиш, не могат да те хванат...“

Обърна се към Люси:

— Излизаме. Ти тръгваш наляво, към микробуса. В ника­къв случай не спирай до него! Продължаваш, докато не се скриеш в тревата. Аз отивам надясно, към онова дърво. За­лягаме в тревата и започваме да се промъкваме към гората, за да им излезем в гръб.

— Ще ни видят, като излизаме.

— Трябва да ни видят. Нека знаят, че се крием някъде в тревата. Така ще им отвлечем вниманието от бараката. Не стреляй, ако не си сигурна. Ясно ли е?

— Ясно.

Сакс хвана дръжката на вратата. Погледите им се срещ­наха за миг.

Шон О’Сараян и Томъл бяха заети с керосина и не гледа­ха към предната врата. Затова нямаха време да вдигнат пуш­ките си, когато двете жени изскочиха и се втурнаха към прик­ритията си.

Кюлбо стоеше по-назад, за да ги прикрива, но явно и той не очакваше някой да излезе от бараката, защото, когато стре­ля, Сакс и Люси вече се бяха скрили в гъстата трева.

О’Сараян и Томъл също залегнаха в тревата, Кюлбо из­рева:

— Оставихте ги да се измъкнат. Къде, по дяволите, гледате?

Стреля още веднъж по Сакс, тя залегна и когато отново погледна, той вече не се виждаше.

— Мини отдясно - изкрещя Кюлбо.

— Къде? - попита онзи, за когото се отнасяше нарежда­нето; Сакс реши, че е Томъл.

— Чакай да помисля...

Настъпи тишина.

Сакс запълзя към мястото, където преди малко бе видяла О’Сараян и Томъл. Забеляза нещо червено и се насочи към него. Вятърът наклони тревата и тубата с керосин се показа. Сакс се приближи, вятърът отново ѝ помогна да се прицели. Стреля и улучи точно в средата. Тубата отхвърча и се разп­лиска.

— Мамка му - изруга някой и из тревата се чу шумолене. Нападателят явно бързаше да се отдалечи от тубата, въпре­ки че керосинът не се възпламени.

Чу се ново шумолене, после стъпки.

Откъде обаче идваха?

Забеляза отблясък близо до мястото, където бе видяла за последен път Кюлбо. Сигурно беше от оптическия му мер­ник. Сакс вдигна глава, погледна Люси, посочи себе си, пос­ле мястото, откъдето идваше светлината. Полицайката ким­на, посочи себе си, после махна встрани.

Когато обаче Люси се изправи и побягна приведена пок­рай бараката, О’Сараян скочи и започна да стреля. За мо­мент полицайката бе добра мишена. Спаси се само благода­рение на това, че в бързината О’Сараян не се целеше добре. Люси се хвърли на земята и стреля. Куршумът пропусна на сантиметри хилавия мъж, който бързо залегна.

Сакс отново запълзя към позицията на Кюлбо. Чу ня­колко бързи гърмежа от револвер, после няколко изстрела от карабина, накрая оглушителния трясък на ловната пуш­ка.

Тъкмо се питаше дали не са уцелили Люси, когато чу гла­са на полицайката:

— Амелия, идва към теб.

Наблизо се чуха стъпки.

Кой идваше? Къде беше? Чувстваше се като сляпа. Обх­ващаше я паника.

Стъпките заглъхнаха. Мъжки глас извика нещо неразби­раемо.

Стъпките започнаха да се отдалечават.

Вятърът отново наклони тревата и Сакс пак видя отбля­съка от оптическия мерник. Кюлбо бе заел добра позиция за стрелба. Държеше на прицел цялата поляна. Сакс запълзя още по-бързо към него, страхуваше се, че се цели в Люси или в Райм и Мери Бет през прозореца.