lovech - Ubiyte Raym

Люси взе блузата си и я облече. Беше надупчена, но тя се чувстваше неловко да ходи само по фланелка. Застана до дър­вото и продължи да наблюдава Сакс.

„Предадена от тялото си, от съпруга си, от Господ, а сега и от Амелия Сакс...“

Погледна Харис Томъл. Между него и гърба на Сакс има­ше пряка видимост. Сценарият беше правдоподобен: Томъл се криел в тревата, изправил се, застрелял Сакс в гърба...

Люси вдигна пушката. Имаше чувството, че е лека като перце. Допря я до бузата си. При допира до студения метал си спомни как след операцията лежеше, долепила лице до хромираната табла на болничното легло. Прицели се в гърба на Сакс. Щеше да умре бързо и безболезнено.

Също като Джеси Корн.

Зъб за зъб.

Допря показалец до спусъка.

После свали пушката и се обади на щатската полиция.

Медицинският хеликоптер пристигна първи, санитарите превързаха Том и го откараха в болницата. Един остана да се грижи за Линкълн Райм, чието кръвно налягане се беше по­качило до критични граници.

След малко кацна и полицейският вертолет. Командосите арестуваха първо Сакс. Оставиха я да лежи в прахта със заключени зад гърба ръце, след което влязоха в бараката за Гарет Ханлън.

39.

Том щеше да се оправи.

Лекарят от спешното отделение на Университетския ме­дицински център в Ейвъри заяви лаконично:

— Куршумът ли? Минал и заминал. Не е уцелил важни органи.

Въпреки това болногледачът нямаше да е в състояние да изпълнява задълженията си месец-два.

Бен Кър доброволно се отказа от лекциите в университе­та за няколко дни, за да помага на Райм.

— Не заслужаваш да ти се помага, Линкълн - изръмжа той. - Изобщо не разтребваш след себе си.

Понеже не беше свикнал още с шегите за инвалиди, той бързо погледна Райм, за да види дали този вид са позволени. Киселата гримаса на криминолога бе красноречива. Райм оба­че преглътна шегата, защото работата, с която предлагаше да се нагърби младежът, изискваше човек да ѝ посвети цяло­то си време, пък и бе доста неприятна, особено ако пациен­тът е Линкълн Райм. Доктор Шерил Уивър обеща да осигу­ри болногледач от медицинския център.

— Все пак се навъртай наоколо, Бен - каза Райм. - Може да ми потрябваш. Повечето ми болногледачи не издържат дълго.

Разследването срещу Амелия Сакс вървеше зле. Балистичната експертиза доказа, че куршумът, причинил смъртта на Джеси Корн, е изстрелян от нейния „Смит и Уесън“. Въп­реки че Нед Спото бе мъртъв, Люси Кър разказа какво ѝ е казал за злополуката. Браян Макгуайър обяви, че ще иска смъртно наказание. Добродушният Джеси бе любимец на жи­телите на града, пък и беше загинал при изпълнение на слу­жебния си дълг. Делото щеше да има голям отзвук.

Джим Бел и щатската полиция се опитаха да разберат за­що Кюлбо и приятелите му са искали да убият Райм и оста­налите. Един следовател от Роли откри десетки хиляди дола­ри, скрити в домовете им.

— Множко, за да са само от незаконно производство на уиски - отбеляза детективът. После, сякаш четеше мислите на Райм, добави: - Близо до бараката сигурно има някаква нарколаборатория. Сигурно са сметнали Гарет за заплаха за бизнеса си. Ще говорим с него за това. Може да е видял нещо.

Бел, също както Райм, подозираше, че двамата мъже, ко­ито се бяха опитали да изнасилят Мери Бет, също са замесе­ни в производството на наркотици. Щатската полиция започ­на издирване.

Райм седеше в инвалидната си количка (работеща въпреки дупката от куршума) в импровизираната лаборатория и чака­ше да пристигне новият му болногледач. Тъкмо размишлява­ше върху съдбата на Сакс, когато на прага се появи сянка.

Криминологът вдигна очи и видя Мери Бет Макконъл.

— Господин Райм?

Беше красива, усмихната, с хубави зелени очи. Нищо чудно, че Гарет бе хлътнал по нея. Главата ѝ беше бинтована.

— Как е главата? - попита Райм.

— Доста голям белег ще ми остане. Ще се наложи да си реша косата все напред. Иначе нищо сериозно.

Както всички останали, Райм си отдъхна, като научи, че Гарет всъщност не я е изнасилил. Поне за напоената с кръв салфетка бе казал истината. Стреснал я, докато се криела в мазето на бараката. Тя се изправила рязко и се ударила в една ниска греда. Бил е възбуден, но това е нормално за един под­растващ. Не ѝ сторил нищо, само я качил горе и я превързал. След това дълго ѝ се извинявал, че се е наранила заради него.

— Исках само да ви благодаря - каза момичето. - Не знам какво щеше да стане с мен, ако не бяхте вие. Съжалявам за приятелката ви. Ако не беше постъпила така, сега сигурно щях да съм мъртва. Онези мъже щяха... е, можете да си представи­те какво щяха да направят. Предайте ѝ благодарностите ми.