Unknown - Матю Райли Турнирът

- Щом Драган е толкова интелигентен, защо трябва да е така груб? - попитах аз. - Ако човек е умен, не е нужно да се държи враждебно.

- Няма да се изненадам, ако открия, че Драган води тежък живот във Влашко и вероятно е израснал в нищета и грубост. Каквато и да е причината, той е агресивен. Нещо повече, той го знае и по време на

игра използва естествената си враждебност и внушителната си външност за своя изгода. Грубите му обиди не са празни приказки - те са преднамерени опити да заплашат и разколебаят противника, да го накарат да се тревожи повече за Драган и да мисли по-малко за самата игра.

- Същото се отнася и 3d пиенето - каза господин Джайлс. - Виждал съм подобни неща. Това е техника за отвличане на вниманието, целяща да накара противника да подценява Драган и да си мисли, че ще прави необмислени ходове. По време на мача с венецианеца. макар че пиеше на поразия, Драган не направи нито един погрешен ход и погледът му винаги беше буден. Може да се налива, но въпреки това си остава безупречен като играч.

Изгледах ги изненадана. Там. където виждах най-обикновен мръсен простак, учителят ми и господин Джайлс виждаха нещо много повече.

- И как ще го биете? - попитах аз.

Отначало въпросът ми беше посрещнат с мълчание.

После господин Аскам се обърна към господин Джайлс.

- Има една източна поговорка, която много ми харесва: „Ако агресията срещне празно пространство, тя побеждава сама себе си". Остави агресията на Драган да срещне празно пространство. Независимо дали е крал, или кръчмарски побойник, грубиянът набира сила. когато види реакция. Наслаждава се да гледа как жертвата му се гърчи и това само подхранва самоувереността му. Ако само му се усмихваш в отговор, докато те обижда, има голяма вероятност това да го вбеси и той да обърне агресията си срещу самия себе си.

- О, това ми хареса. Роджьр - ухили се господин Джайлс. - Страшно ми хареса.

- Така или иначе, приятелю, предстои ти изключително трудна среща.

Госполин Ажайлс срещу Арогон

Учителят ми отново се оказа прав в прогнозата си — битката на господин Джайлс срещу Драган от Влашко беше наистина свирепа.

И влахът бе изключително агресивен. Заплашваше господин Джайлс както на родния си език, така и на гръцки. Гледаше го свирепо между ходовете и подхвърляше мръсни ругатни, когато вземаше някоя от пешките му, сред които неизменното „Еби си майката, англичанино!" и изтънченото продължение „Еби я в гъза!" Освен това коментираше презрително ходовете на господин Джайлс: „Това пък за чий хуй го направи?" или „Не знаех, че англичаните освен шибани контета били и шибани глупаци!" Когато спечели първата игра, изкрещя: „Аха! Драган прави онова, което искат да направят всички армии на Франция, но не могат - да надупят англичанина и да му го начукат в гъза! Аха!"

През цялото време господин Джайлс остана абсолютно невъзмутим.

Всеки път, когато Драган го обиждаше, господин Джайлс просто му се усмихваше щастливо в отговор - и тихо спечели следващите две игри.

Следва да се отбележи също, че влахът не играеше честно. След четвъртата игра (която Драган спечели, изравнявайки по този начин резултата) господин

Джайлс се оплака на господин Аскам от силно главоболие. Погрижихме се да му донесат успокояващ чай, който като че ли помогна, но после, по време на следващата игра, двамата с учителя ми забелязахме странно слънчево зайче, което играеше по очите на господин Джайлс в решителните моменти на играта.

Господин Аскам огледа залата и откри източника на светлина - една циганка държеше огледалце и го накланяше така, че светлината да блести в очите на господин Джайлс. Не го правеше открито или за дълго, а само колкото незабелязано да дразни нашия играч.

Учителят ми тихо повика един дворцов страж, посочи жената с огледалцето и тя беше дискретно изведена навън, но Драган вече беше спечелил играта и поведе с три на две. Така на простака му оставаше още само една игра до победата.

С премахването на пречката обаче господин Джайлс отново се съсредоточи и играта му стана малко по-добра. Пред лицето на непрекъснатите груби оскърбления той показа почти свръхестествено спокойствие, което - както се беше надявал учителят ми — накрая накара Драган да започне да ругае себе си („Къде ти е умът, Драгане!", „Трябваше да си пребил този английски тъпак още преди две игри!").

Освен това започна да гледа към Джайлс, след като хвърляше обидите си, като търсеше някаква реакция, каквато и да е. Но след като не откриваше такава, вдигаше намусено поредната фигура и я стоварваше върху дъската. Господин Джайлс не трепваше. Влахът започна да ругае още по-люто.