Unknown - Матю Райли Турнирът

- Смятам, че кардинал Фарнезе е бил убит случайно и че обезобразяването на лицето му по начина, по който го прави умопобърканият, е заблуда от страна на убиеца, целяща да маскира неговата или нейната грешка.

- Случайно? - каза царицата, изразявайки на глас собственото ми объркване.

- Да - каза учителят ми. - Разбирате ли, кардинал Фарнезе е умрял от отравяне, а не от ужасните си рани. Но това е странно, тъй като според мен никой в този дворец не е имал наистина основателна причина да убива гостуващия кардинал. Някои хора обаче, включително вие и любовникът ви. готвачът и собственикът на публичния дом, са имали много причини да убият кардинал Кардоза.

Дъхът ми секна. За първи път чувах тази хипотеза и колкото и да е странно, тя ми се видя смислена.

- Смятам - продължи господин Аскам, - че по време на вечерята насаме в посолството кардинал Фарнезе е ял от чинията на кардинал Кардоза и така е погълнал отровата, която не е била предназначена за него. Убеден съм, че всяко убийство се извършва поради някаква причина - логична причина, от която убиецът има полза. Затова търся човека или хората, които биха имали изгода от смъртта на кардинал Кардоза. И вие, ваше величество, сте сред тези хора.

Не можех да повярвам на ушите си. Моят учител говореше все по-дръзко и направо обвиняваше съпругата на султана в убийство.

Царицата не помръдна и продължи да се взира напред.

После устните й се извиха в усмивка, колкото и странно да беше това.

- Господин Аскам, една жена не се издига от ро-биня до наложница и царица, без да знае как да се

оправя в имперския двор и да уреди премахването на някои противници. Ако желая някой да бъде убит, той ще бъде убит. Например, ако кажа на скъпия си съпруг, че вие ме задявате, утре сутринта ще се озовете на дъното на Мраморно море с крака, вързани за старо оръдие. От друга страна, бих могла просто да наредя да ви удушат още тази нощ. Не ми е нужно да убивам тайно или чрез коварството на отровата. Подобно на царицата в шаха, аз изчаквам удобния момент и когато направя ход, той е брутален и решителен. Но царицата в шаха не е непобедима, тя може да бъде взета от всяка друга фигура. Освен това може да бъде поставена в безизходица и принудена да изчака, преди да излезе напред и да даде воля на мъстта си.

Тонът й беше леден и абсолютно спокоен.

Открих, че се треса, а сърцето ми бие все по-бързо и по-бързо.

Явно кардинал Кардоза я беше притиснал, но от онова, което чувах - ако тълкувах вярно думите й, -царицата планираше ответен удар срещу него.

- Ваше величество е много пряма както с думите си, така и с действията си, както излиза - рече учителят ми. - Надявам се да не се озова на пътя на тези действия само защото водя разследване по заръка на султана.

- Ако запазите тайната от съпруга ми, няма от какво да се боите, англичанино.

- Бъдете сигурна, че тайната ви ще бъде запазена - каза господин Аскам. - Интересно ми е обаче едно нещо. Дарий също е изнудван от кардинал Кардоза. Вие действате директно, бързо, без нужда от потайност, но Дарий едва ли се радва на подобна свобода. Възможно е той да се е опитал да отрови Кардоза и неволно да е убил Фарнезе.

Царицата погледна учителя ми, кимна и каза: - Наистина е възможно. - После изведнъж ни махна да си вървим. - Този разговор ми е досаден, а срещата достигна критичната си фаза. Моля. оставете ме.

Върнахме се на местата си и продължихме да следим срещата. Оказа се, че тя наистина беше стигнала до решителен и най-неочакван обрат.

Битката на човека на султана

напредването на срещата между Заман и Владимир бързо стана ясно, че тя не се развива според плана.

рладимир не просто биеше шампиона на султана, а напРаво го размазваше. Московчанинът току-що беШе спечелил втората игра и сега — точно когато суЛтанът се върна от срещата си и зае мястото си на трона - пое инициативата в третата, при това от саМото начало.

Султанът се намръщи загрижено. Срещата можеше ча Приключи много преди пладне и шампионът му да бъде унизен.

Тълпата като че ли също го усещаше. Всеки път, когато Владимир вземаше някоя фигура на Заман, хората нервНО поглеждаха към платформата на султана и си ше,1неха възбудено.

Оцелял след дръзкия си разговор с царицата, учите-ляТ ми следеше играта с подновен интерес. Забелязах. че 0чите му се присвиват любопитно, докато наблюдаваме всеки ход.

0 тъй, следях развитието на третата игра по необичаен начин - местех поглед от подиума на играчите Kb]Vf лицето на учителя си и обратно, все едно гледах някой от мачовете по тенис на баща си. Да. господа Аскам определено следеше играта, но долавях,