Unknown - Матю Райли Турнирът

- Още от смъртта на великия Пророк, Господ да го благослови и с мир да го дари, ислямът е разделена вяра. В него има две съперничещи си течения - сунити и ши-ити - продължи султанът. - Първите са по-прогресивни и вярват в легитимността на халифите като водачи на вярата; вторите твърдят, че водачи могат да бъдат единствено онези, които са потомци на самия Пророк. Виждате ли, мюсюлманите са изключително изобретателни.

232

Когато римските земи са потънали във варварство, ние сме запазили гръцките текстове, учили сме се от тях и сме издигнали величествени градове. Най-големият ми проблем е, че шиитите са решили, че всеки напредък е отклонение от службата на Аллах. Даже по-лошо, те твърдят, че напредъкът е против Аллах.

- Имам сериозни проблеми с това виждане, защото то възхвалява назадничавостта. - Султанът въздъхна. - А сега виждам как Западът се издига все повече с всяка година, без да показва подобни скрупули към напредъка. Безпокоя се, че колкото повече шиитите славят назадничавостта като добродетел, толкова повече умма ще изостава от Запада. Няма ли да е тъжно, ако след петстотин години ислямското царство не е по-напреднало. отколкото днес?

- Нима това е възможно? - попита господин Аскам.

- Ще останете изумен какво са способни да направят и да кажат хората в името на благочестивостта. В момента най-ревностните шиити агитират за още по-строги закони срещу жените. Искат да им забранят да показват лицата си на публични места. Лицата, представете си.

Погледнах учителя си. Исках да спомена онова, което се обсъждаше предишния ден с Микеланджело и Игнаций, но господин Аскам поклати едва забележимо глава.

- Пророкът е обичал жените, обичал е онова, което те носят на света - тъжно продължи султанът. — Светът е прекрасен именно заради равновесието между мъжката и женската енергия. Общество, което е прекалено мъжко, е обречено завинаги да зависи от мъжкия гняв. Големият ми страх е, че моята култура е достигнала върха си и оттук нататък ще започне да запада, разяждана отвътре.

Владетелят сведе очи към пода.

- Знаех за разкола във вярата ви - тихо рече моят учител. - Но нямах представа колко лоши са станали нещата.

233

Аз също бях изненадана. Бях изумена от идеята, че културата, създала великолепието на Константинопол, може да се намира в зенита на постиженията си. Поглед, нах мрачното лице на султана и видях човек, който се взира в бездната на някакво тъмно и плашещо бъдеще.

На Запад кралските дворове се безпокояха, че непобедимата ислямска войска може да шества из християнския свят, а тук султанът сериозно размишляваше върху възможността империята му да се срине сама.

В този момент се появи садразамът, подаде на султана бележка и му прошепна нещо.

- Благодаря. - Султанът му махна, че е свободен, и отново се обърна към господин Аскам. - Е, как върви разследването?

- Откривам доста неща - съвсем честно отвърна учителят ми.

- Но все още не сте открили кой е убил кардинал Фарнезе, така ли?

- Не. Изглежда, че всеки, когото искам да разпитам по въпроса, среща ненавременния си край. Първо готвачът и жена му, а след това и австрийският шахматист Максимилиан.

- Не се занимавайте със смъртта на австрийския шахматист - каза султанът.

- Но той е разговарял с Брунело на няколко пъ...

- Съсредоточете се върху убийството на кардинала. Смъртта на шахматиста не е ваша грижа. — Султанът вдигна бележката, която садразамът му беше дал току-що.

Затаих дъх, когато я видях.

Беше същата бележка, която господин Аскам ми беше показал предишната нощ, скритата в тайника в тока на Максимилиан. Хората на султана бяха претърсили покоите ни, докато бяхме наблюдавали срещите в „Света София".

Султанът посочи кода в началото на бележката.

- Вижте тези числа и букви: N - 16 К 20 G, 6 R. Отнасят се за северното военно пристанище. В момента там има шестнайсет бойни кораба, или Kriegsschiffe, както се казват на немски, двайсет галери, или Gal-eeren, и шест таранни кораби, или Rammschiffe. Максимилиан беше шпионин на ерцхерцог Фердинанд Австрийски и му е докладвал за силата на флота ми.

И в този момент ми стана ясно каква беше онази солена миризма на риба от подметките на Максимилиан. Не беше от кухнята, а от пристанището. Сивата прах пък беше барут, а петънцата кръв - е, на военните пристанища често има кръв.

- Девицата също беше шпионка - продължи султанът. — Задачата й беше да докладва за настроението, мненията, реакциите и поведението ми, докато съм в харема. Както казах, предпочитам да насочите усилията си към смъртните случаи, причините за които не са ми известни.