Unknown - Матю Райли Турнирът

Радвам се. че стана така. предвид онова, което се случи на следващия ден.

· 5. Турнирът

225

Започва вторият рунл

На следващата сутрин „Света София" буквално бръмчеше от вълнение - четирите срещи на втория рунд щяха да се играят този ден. Две бяха насрочени за сутринта, а другите две за следобед.

Обновената схема, изписана с изящен почерк върху превъзходна хартия с позлатени ръбове, беше пъхната рано сутринта под вратата ни:

1 Рунд

2 Рунд

Полуфинал

Финал

2.

3.

4.

8.

Заман

(Константинопол)_

Максимилиан

(Виена)_

Мустафа

(Кайро)

Владимир

(Московия)

Али Хасан Рама

(Медина)

Пабло Монтоя

(Кастилия)

Брат Едуардо

(Сиракуза)

Брат Раул

(Папска държава)

Заман

(Константинопол)

Владимир

(Московия)

}

Пабло Монтоя

(Кастилия)

Брат Раул

(Папска държава)

}

1 РуНА

2 Рунд

Полуфинал

Финал

16.

Гилбърт Джайлс

(Англия)

Талиб

(Багдад)

Драган

(Влашко)

Марко

(Венеция)

Назирудин

(Империя на моголите)

Лао Цъ

(Хан)

Вилхелм

(Кьонигсберг)

Ибрахим

(Константинопол)_

Гилбърт Джайлс

(Англия)

Драган

(Влашко)

Назирудин

(Империя на моголите)

Ибрахим

(Константинопол)

}

}

На сутрешната сесия човекът на султана Заман щеше да играе със страховития Владимир от Моско-вия, а двамата испанци Пабло Монтоя и брат Раул щяха да премерят сили редом с тях.

Господин Джайлс трябваше да чака до следобеда, за да се изправи срещу грубия, но несъмнено талантлив Драган от Влашко. По същото време щеше да се проведе може би най-очакваната битка между народния любимец Ибрахим и красивия принц на моголите Назирудин, който пък се бе превърнал в любимец на жените на Византион.

Всяка среща съдържаше в себе си някакъв вид съперничество и драма. Нищо чудно, че жителите на Константинопол бяха възбудени.

Аз също бях възбудена.

Заехме местата си на почетната платформа, от която се откриваше изглед към двата подиума и човешко-

--ч

то море. изпълващо залата. Ярката слънчева светлина струеше през високите прозорци на огромния купол и озаряваше всичко в почти небесно златно сияние.

Сутрешните срещи започнаха.

Тълпата наблюдаваше в пълно мълчание, изпълнена с тръпката на очакването. Турнирът беше влязъл в нова, по-интензивна фаза. Човек можеше да чуе тракането на фигурите върху дъските на двеста стъпки от подиумите.

В един момент учителят ми се премести и седна до Игнаций. Ученият йезуит гледаше с безпокойство битката между двамата испанци (и доколкото можех да преценя по устните му, от време на време безмълвно се молеше на Бог да промени хода на играта).

Аз останах с Елси. Гледах предимно игрите, като от време на време хвърлях поглед към царицата.

- Елси - казах аз, - освен онова, което си видяла в нощта на банкета, какви други неща си чувала за царицата?

- Царицата ли? - Елси погледна към Роксолана и сниши почтително глас. - Едно мога да ти кажа със сигурност - с нея шеги не бива. Именно тя чрез интриги, инсинуации и безскрупулни убийства е осигурила издигането на сина си Селим до позицията на престолонаследник.

- Разкажи ми повече.

- Подобно на всеки османски владетел преди него, този султан е заченал много деца от наложниците си и преди да се ожени за Роксолана, вече е имал неколцина синове. Само един от тях обаче може да го наследи. Селим е имал неколцина съперници, но коварната му майка е успяла да ги премахне, като им издействала административни постове във външните провинции, удушаване в съня им или хвърляне в тъмницата, от която никога не излезли. Разбираш ли, освен че султанът се вслушва в съветите й, царицата се

ползва с верността на малка група дворцови стражи и по-точно онези, които държат тъмницата. Изглежда, че им осигурява злато, момичета и пиене. Така, ако царицата успее да убеди съпруга си да прати неин противник в тъмницата, противникът със сигурност ще бъде сполетян от фатална злополука малко след затварянето си. Тя е изключително коварна и всички с право се страхуват от нея.

Загледах се в царицата, която седеше отдясно на съпруга си. Беше прекрасна и нащрек, самото въплъщение на царствена изтънченост; но сега, когато се вгледах по-внимателно, видях, че очите й са твърди и студени.

- Младите в двореца много се страхуват от Роксола-на - завърши Елси. - Всички раболепничат пред нея, защото ако й пресечеш пътя, животът ти е в ръцете й.

- Ясно — рекох аз. Погледнах отново студената неподвижна царица и се зачудих какво ли си мисли. Дали й доставяше удоволствие да всява ужас у другите? Всъщност в този мъжки свят дали беше добре за една царица да се страхуват от нея? И нещо повече, беше ли нужно?