Unknown - Матю Райли Турнирът

Погледнах великия княз Иван, който бе само няколко години по-голям от мен, и си помислих за двете негови версии, които бях видяла - очарователния младеж днес и гневното момче отпреди няколко дни. Много приличаше на баща ми - две личности, обитаващи едно и също тяло.

И тогава ме осени. Баща ми, въпреки всичките си бракове и цялата си власт, беше нещастен. Нещастен по начина, по който може да бъде човек, в когото живеят две противоположни личности. Искаше да бъде обичан от поданиците си, но когато те го обичаха, се съмняваше в мотивите им.

Не желаех подобна съдба за младия Иван - или за самата себе си, ако някога стана кралица - и се канех да кажа нещо в този смисъл, но той не ми даде възможност.

- Въпреки всичките си впечатляващи постижения - каза Иван - баща ви спокойно би могъл да заимства една от техниките на султана. Той е създал огромна мрежа доносници и шпиони в града си, тайна сила, която му съобщава за настроенията и постъпките на народа му. Мисля, че когато седна на престола, също ще създам подобна сила.

Реших, че е време да си тръгвам, и побутнах Елси.

-Благодаря за поканата, принц Иван. Беше ми много приятно да видя вашата мечка. Тя е забележително създание, а вие сте изключително интригуващ младеж.

Понечихме да си тръгнем.

- Принцесо Елизабет! - Иван забърза след нас. -Ще ми позволите ли дързостта да ви помоля нещо?

- Какво?

- Мога ли да ви пиша? В Англия. След като турнирът приключи.

216

Изгледах го продължително. В това нямаше нищо лошо, а и си помислих, че учителят ми със сигурност би одобрил.

- Разбира се - казах аз и двете с Елси излязохме от менажерията.

Върнахме се в покоите си по обед и заварихме господин Джайлс да се упражнява на шах, а господин Аскам да стои до прозореца и да се взира към Мраморно море. Беше така потънал в мисли, че дори не забеляза появата ни.

- Господин Аскам - казах аз, - непременно трябва да видите менажерията на султана, преди да заминем от Константинопол. Невероятна колекция от животни, разположена по наистина оригинален начин.

Учителят ми се усмихна сковано, но не ми отговори.

- Какво е станало? - попитах аз.

- Сутринта отидох да се видя с Максимилиан от Австрия в покоите му - каза господин Аскам. - И го намерих мъртъв.

217

i

Смъртта на елин играч

Учителят ми обясни следното.

След закуска казал на Латиф, че иска да посети австриеца Максимилиан в покоите му, за да го разпита за множеството разговори с готвача Брунело. Господин Аскам все още се отнасял с голямо подозрение към храната, убила кардинал Фарнезе, и съответно изпитвал също толкова големи подозрения към всеки, който е бил свързан по един или друг начин с приготвянето й.

Подобно на повечето други играчи Максимилиан беше настанен в специален павилион със стаи, долепени - но без достъп - до харема. Съпровождан от Латиф, учителят ми почукал на вратата на австрийския представител, но не получил отговор.

Почукал по-силно. Пак не получил отговор.

Попитали слугите. Максимилиан не бил поръчал закуска в покоите си сутринта. Нито пък бил виждан от стражите, разположени при различните порти на двореца. Намерили стража, охранявал павилиона през нощта. Той казал, че видял Максимилиан да се връща в покоите си в много късен час в компанията на забулено момиче, вероятно проститутка. След загубата на първия рунд от турнира на Максимилиан от Виена не му се налагало да се тревожи, че трябва да си ляга рано.

И оттогава никой не го бил виждал. Влязъл в покоите си с момичето и никой от двамата не бил излизал след това.

Намерили ключ и извикали двама стражи като свидетели. После Латиф отключил вратата на покоите.

Учителят ми влязъл след евнуха и пред очите му се разкрила ужасна картина.

Максимилиан лежал на леглото с разперени ръце и крака, чисто гол, с кръвясали очи, в които се четял шок, с отворена уста; езикът му бил изплезен, абсолютно черен, а на дюшека под протегнатата му ръка лежала лула за опиум. До него на леглото, също толкова гола и неподвижна, лежала девственицата Хеле-на, която два дни по-рано Максимилиан бе представил на султана като подарък от господаря си Фердинанд, ерцхерцога на Австрия. Нейният език също бил черен и тя била мъртва.

— Сър, май почвате да носите нещастие - казах аз. - Всеки, с когото пожелаете да говорите, изведнъж намира смъртта си.

— Така излиза - отвърна господин Аскам. - А този човек беше участник в турнира. Като че ли никой в този дворец не е в безопасност.

— Имаше ли рани по телата им, както при кардинала и при готвача и съпругата му? Успяхте ли да определите как са били убити?