Unknown - Матю Райли Турнирът

че вижда и нещо друго, което останалите пет хиляди души в залата не виждаха.

Най-неочаквано учителят ми се размърда и каза:

- Стой тук, след малко се връщам.

И тръгна нанякъде.

Свих рамене и продължих да гледам играта, без да откъсвам поглед от окаяния, безпомощен Заман.

Наведен над дъската, той явно беше объркан и смутен от стратегията на противника си. По челото му блестяха капчици пот и час по час той поглеждаше нагоре към купола, сякаш се обръщаше към самия Аллах за помощ. Но по всичко изглеждаше, че днес Аллах е зает с нещо друго.

Господин Аскам се върна, седна до мен и попита:

- Как върви?

- Заман изгуби двата си коня и един офицер - казах аз. - Но в тази игра отбива атаките на московчанина малко по-добре.

- Хм-м-м - отвърна учителят ми.

Третата игра се проточи много повече от първите две - от самото начало Заман се бореше доблестно и с няколко дръзки хода почти компенсира загубите си. Крайният резултат обаче беше същият - Владимир спечели.

Московчанинът вече водеше с три на нула. Спечелеше ли още една игра, срещата бе негова и победата му щеше да бъде първото голямо разочарование на турнира и значителен удар върху гордостта на султана.

- Имам странното чувство, че ще станем свидетели на забележително завръщане на Заман - прошепна ми господин Аскам, докато фигурите се подреждаха за четвъртата партия и двамата играчи разговаряха с поддръжниците си (на участниците им беше забранено да говорят с антуража си по време на игрите, но не и между тях).

— Не мисля. — отвърнах. - Московчанинът е прекалено добър.

— Само гледай.

Четвъртата партия започна и Владимир откри дръзко, като местеше фигурите твърдо и решително. Веднъж хвърли поглед към патрона си, младия Иван, и му намигна самоуверено.

А после Заман взе водещия кон на Владимир.

В нито една от предишните игри местният шампион не беше вземал пръв главна фигура на противника си.

Владимир се намръщи, съсредоточи се, направи още няколко хода, но Заман внезапно му обяви шах, заплашвайки царя и царицата с един от конете си -точно онзи ход, за който ме бе предупредил господин Джайлс по пътя ни към Константинопол.

Владимир премести царя си, Заман постави коня на мястото на царицата и пет хиляди зрители избухнаха в овации и аплодисменти. Цялата зала кипна от радостна възбуда.

Местният шампион се завръщаше.

Точно както беше предсказал учителят ми.

Когато половин час по-късно Заман спечели третата партия - за явно удоволствие на султана, за ужас на Владимир и за огромна радост на тълпата. - аз погледнах въпросително господин Аскам.

Той само каза:

— Продължавай да гледаш.

Продължих и за мое изумление Заман спечели следващата игра, после следващата и изведнъж срещата се оказа равна - три на три. Предстоеше седмата и решителна партия.

Беше почти пладне и другият мач отдавна беше приключил (човекът на Църквата, брат Раул, бе победил сънародника си от Испания Монтоя с четири на

една, доказвайки според някои, че Бог все още е по-силен от императора на Свещената римска империя), но малцина в залата проявяваха интерес към срещата. Погледите на хората бяха приковани към завладяващата битка между опитния московчанин и набиращия сила местен шампион.

Чух някои на платформата да коментират, че седмата и последна игра от срещата може да остане в историята като една от най-великите партии шах на всички времена.

Заман взе бързо царицата на Владимир, но московчанинът изравни няколко хода по-късно и сега двамата се сражаваха без царици, като бавно премахваха фигури от дъската, докато не„стигнаха до гибелен ендшпил с пешки и царе.

Публиката, както на платформата, така и в залата, беше на тръни. Всеки ход се посрещаше с рязко поемане на дъх, аплодисменти или ужасено ахване.

И тогава Заман - след изключително дързък ход, с който жертва една обещаваща пешка - превърна една изолирана пешка в царица и с няколко бързи и брутални хода разчисти дъската. Владимир, зашеметен от факта, че е така внезапно и хитро надигран, събори царя си и „Света София" избухна в оглушителни аплодисменти. Всички станаха на крака, отдавайки почит на епичната битка, на която бяха станали свидетели.

Аз също станах и заръкоплясках, но забелязах, че учителят ми остана на мястото си. Само той в цялата зала не стана, нито пък ръкопляскаше.

Докато бурните овации стихваха и султанът отиваше да стисне ръката на изтощения Заман, учителят ми каза:

- Хайде, Бес. Да идем да хапнем с Джайлс преди неговия важен мач днес следобед. Видях достатъчно.