Unknown - Матю Райли Турнирът

Смутена, излязох след него от „Света София".

Мислех си, че ще идем в покоите ни, но господин Аскам реши да обядваме като на пикник, на едно одеяло на слънце в централната поляна на Първия двор.

Господин Джайлс се хранеше мълчаливо, потънал в мисли, като се мъчеше да успокои ума си преди предстоящата среща. Елси непрекъснато се озърташе към минаващите, несъмнено с надеждата да зърне престолонаследника.

Попитах учителя защо ядем по този начин - навън и без компания.

- Стените на покоите ни имат уши - каза той. - А някои и очи. Султанът знаеше за тайната бележка, която намерих в тока на Максимилиан, а съм сигурен, че Латиф не я беше видял. Споменах за съществуването й единствено на теб в покоите и съм сигурен, че ти не си казвала на никого.

- Разбира се, че не съм! - казах аз, като внезапно започнах да се питам какво друго може да сме казали, мислейки си. че сме насаме. Веднага се сетих за разказите на Елси за нощните й приключения.

- Седим тук — каза господин Аскам, — защото не искам султанът да чуе отговора на въпроса, който искаш да ми зададеш за срещата, която гледахме току-що.

Зададох въпроса, за който намекваше.

- Откъде знаехте, че Заман ще победи? Изоставаше много и беше изгубил категорично първите три игри.

Господин Аскам кимна.

- Заман имаше помощ. Отгоре.

Погледнах го невярващо.

- Божествена помощ? От мюсюлманския бог ли?

- Не, нищо свръхестествено. Човешка помощ. Сигурно си забелязала как между ходовете често се облягаше назад и поглеждаше нагоре. Заман не търсеше божествена помощ, а сигнали от екип местни опитни шахматисти, които седяха в личния молитвен балкон на султана. Бяха петима, скрити зад дървената решет-

ка, далеч от очите на тълпата долу и в галериите. През цялото време гледаха и анализираха партиите.

- Значи Заман е мамил?!

- Да. Когато по средата на срещата напуснах платформата, се разходих до едно място при входа на султана, откъдето се открива изглед към балкона. И ги видях - петима, наведени над шахматна дъска, да повтарят ходовете на Заман и Владимир и да обсъждат яростно следващите ходове. А Заман се нуждаеше от цялата помощ, която можеше да му се предложи. Владимир е много силен играч и не мисля, че шампионът на султана или помощниците му са имали представа, че московчанинът ще спечели така бързо първата игра. Спомняш си, че Заман издържа малко повече през втората партия и още повече през третата - на помощниците им трябваше време да разработят защитата и стратегиите за отбиване на атаките на Владимир.

- Но това е скандално! - възкликнах аз. - Трябва да кажем на...

- В никакъв случай. Пък и на кого можеш да кажеш? На султана ли? Помощниците на Заман бяха на неговия личен балкон. Несъмнено действат с негово знание и съгласие. Знаем, че султанът подправи жребия в полза на Заман. Подозираме, че се е опитал да отрови господин Джайлс по пътя насам - и кой знае, може би и други участници. Влахът Драган каза, че се чувствал зле още от пристигането си във Византион. А сега знаем, че султанът е готов на всичко, за да осигури победата на своя човек пред очите на поданиците си.

- Ами нашите покои?

Учителят ми въздъхна.

-Предполагам, че някой подслушва разговорите ни зад тънките стени или може би през тавана. Занапред трябва да внимаваме какво говорим в стаите си.

Поклатих глава. Учителят ми понякога беше невероятно схватлив.

- В крайна сметка - рече господин Аскам, — маменето на Заман не ни засяга, докато Джайлс не стигне до финала, тъй като съгласно жребия той няма да се изправи срещу шампиона на султана, освен ако двамата не останат за последната среща. А до нея има още много. Днес следобед Джайлс трябва да победи един изключително силен противник, Драган от Влашко.

Както бяха направили преди срещата с Талиб, господин Джайлс и господин Аскам започнаха да разработват стратегията на битката предварително.

Обсъдиха предишната среща на Драган срещу венецианеца Марко. Влахът беше спечелил без нито една загуба, като през цялото време пиеше, оригваше се и ругаеше на висок глас.

- Този Драган е най-големият простак, когото съм виждала - обадих се аз. - Изненадана съм, че подобен дръвник може да има какъвто и да било талант в сложна и изящна игра като шаха.

- Недей така - отвърна учителят ми. - Драган може наистина да е рязък и груб, но това не означава, че му липсва интелект. Умът не е изключителна привилегия на богатите и културните, Бес. Не съди по външността на човека за проницателността му. Това. че някой е възпитан и се облича добре, не означава, че има мозък. Моите уважения, но това е грешка, която баща ти редовно допуска в двора и която не е зле да избягваш, ако се случи да седнеш на трона. Обграждай се с компетентни хора. Техният ум е много по-важен от дрехите им.