Unknown - Матю Райли Турнирът

- Нито звук.

- Каквото и да видим?

- Каквото и да видим.

- Добре тогава — рече той, но колебливият поглед, който ми хвърли, предполагаше, че може изобщо да не е добре.

И тъй, водени от евнуха, тръгнахме към личния балкон на султана.

Широката тераса предлагаше панорамен изглед към Мраморно море и разбрах защо е била запазена

13 Турнирът

193

за владетеля. Както се беше надявал учителят ми, балконът гледаше и надолу към католическото посолство, право към прозорците на втория му етаж.

Двамата с учителя ми се настанихме на два дървени стола при парапета и се приготвихме за бдение.

Увереността ми в неспособността да бъда шокирана се оказа недълговечна.

Онова, което видях, ме ужаси. Едва не изкрещях.

Имаше две стаи. В онази отляво видях духовници на Църквата да подскачат в различни степени на пиянство и голота - някои носеха свещеническите си вериги на кръста вместо на раменете си, други път бяха съвсем голи; едни се наливаха с вино от църковни потири и го разливаха по гърдите си, а други пушеха опиум. Сред тях беше и брат Раул.

В стаята имаше шестима свещеници в компанията на група момчета на възраст между тринайсет и петнайсет години. Момчетата носеха препаски на бедрата си и лаврови венци, с които приличаха на купидони, и обслужваха духовниците - едно наливаше вино, друго пееше, а трето игриво галеше косата на някакъв старец.

Начело на цялото празненство беше самият кардинал Кардоза.

Той седеше на издигнат стол, нещо като трон, държеше инкрустиран със скъпоценни камъни потир, пълен с вино, сочеше, смееше се и галеше раменете на момче, седящо до него като вярно кученце. Едрият кардинал също бе гол. От време на време вдигаше малкия си бич от конски косми и прогонваше някое насекомо, осмелило се да приближи лицето му.

- В името на... - прошепнах аз. - Това са Божии мъже...

Учителят ми се намръщи кисело.

- Тези мъже не проповядват Словото Божие. Те се тъпчат от копанята на организация, която им е дала бо-

гатство, влияние и власт. И изглежда, че се възползват 0т тази организация, за да задоволяват перверзните си. Не мисля, че Бог одобрява такива хора. Същото се отнася и за благочестивите християни като Игнаций. Църквата върши много благородни дела и е създала редица наистина велики личности, но е покварена от недостойни хора, които подронват репутацията й - хора като Бонифаций, който продава индулгенции, и като уж целомъдрени папи. заченали множество копелета.

- Но това. сър - казах аз, - това е безбожие. Това е дело на Дявола.

- Не, Бес, това е дело на хората - тъжно отвърна господин Аскам. - Покваряването на момчета от техните свещеници е проблем за Църквата от повече от хиляда години. За него се споменава още през триста и девета година, когато липсата на морална дисциплина сред свещениците стигнала дотам, че бил свикан събор в Елвира под ръководството на Феликс от Акцитум. Беда Преподобни писал за него в своите „Разкаяния" през осми век, а през хиляда петдесет и първа година великият монах реформатор свети Петър Дамиани пише в своята Liber Gomorrhianus*. че блудството на свещеници с момчета достигнало невиждани размери по онова време. Нещо по-лошо. Дамиани обвинява водачите на църквата, че крият престъпленията на духовенството. И тази абсолютна извратеност продължава и до днес. Нима е чудно, че Лутер намира толкова широка публика за посланията си?

Продължихме да гледаме сбирката и докато се взирах в Божиите мъже, участващи в подобни нечистотии, осъзнах, че са свързани с Бог по-малко и от най-дол-ните престъпници. През целия си живот бях смятала, че свещениците и духовниците имат особена, висша връзка с Господ. Сега виждах, че това не е така. Све-

* Гоморска книга (лат.) - Б. rip.

щениците бяха просто мъже със същите недостатъци и желания като всички други мъже.

Замислих се за Елси, за описанията й на сбирките на принца и за коментарите й за чудесната тръпка на съвкупяването. Замислих се и върху онова, което бях видяла в публичния дом на Африди предишния ден.

- Господин Аскам - казах аз, — нима всички дела на възрастните наистина са подбуждани единствено от плътски желания?

Учителят ми ме погледна замислено.

- Много ми се иска да знам - настоятелно продължих аз, - особено след като съзрях и баща ми започна да говори, че ще ме омъжи за някой чуждестранен принц.

Господин Аскам въздъхна.

- В крайна сметка ще трябва да кажа, че да. Много, ако не и всички дела на възрастните, са подбуждани от такива желания. И силните отдавна са научили, че властта сама по себе си може да носи подобни предимства, от долния принцип jus primae noctis*, прилаган от лордовете, до похотливия монарх, на когото е достатъчно само да посочи някое момиче и то да бъде отведено в спалнята му.