Unknown - Матю Райли Турнирът

- Да. - На младини баща ми е бил доста енергичен и спортен тип за един крал. С възрастта бе натрупал тлъс-тини по корема, но нямах намерението да го признавам.

- А интересува ли се от модата?

- Категорично.

- Когато облича нова дреха, другите в двора и по улиците на Лондон подражават ли му?

- Винаги - отвърнах аз. - Казват, че ако сложи нов модел бричове, които да подчертават още повече мускулестите му прасци, с които винаги се е гордял, седмица по-късно всеки мъж в Уайтхол носи същия модел бричове.

- Същото е с мюсюлманските жени и техните покривала - рече Микеланджело. - Когато видели жените на Мохамед да ходят забулени, те искали да им подражават и затова сега почти всички ислямски жени носят воали, макар никъде в техния Свещен Коран да не пише, че трябва да го правят.

- Е, не така, Микеле - намеси се учителят ми. -Това не е цялата картина. Както и при много други вери, включително и нашето християнство, малка група фанатици са изопачили исляма така, че да отговаря на представите им. Когато много жени започнали да подражават на модата на жените на Пророка, някои мюсюлмани видели възможност да подчинят всички жени. И наложили ужасни закони като онези, позволяващи на мъж да принуждава със сила жена си да сподели леглото му.

- Но защо? - невинно попитах аз. - Защо тези мъже искат да господстват над жените? Искам да кажа, защо им е да се страхуват от жените?

- От устата на младенците... - малко тъжно рече Микеланджело.

- Именно - съгласи се учителят ми и ми се усмихна мило.

Забелязах обаче, че Игнаций не казва нищо по въпроса.

- Бес, не всички мъже се опитват да се наложат над жените - каза господин Аскам. - А само дребните душици. Правят го, защото жената избира дали да отдаде тялото си на един мъж, или да не го прави. Дребните душици мразят това, може би защото в един момент в живота им са били отхвърляни от жени. И затова измислят закони, които им дават власт над жените. Жалкото и срамното във всичко това е. че го правят в името на Бог.

Игнаций вдигна пръст.

- Но какво ще кажете за някой като мен, член на орден, съставен изключително от целомъдрени мъже. Аз посвещавам цялото си битие, включително и сексуалното, на моята Църква и на моя Бог. Именно поради това се дистанцирам от жените, а не защото съм една от вашите „дребни душици".

- Вие определено не сте от тях. - Учителят ми сведе почтително глава. - И аз уважавам вас. обетите ви и въздържанието, което показвате в живота съгласно тези обети. Но нагласата на вярата ви към жените не е така достойна. Например защо една жена да не може да бъде йезуит или свещеник в Римокатолическата църква? Нима жената не може също да се посвети изцяло на Бог?

- Ранната Църква се е състояла почти изцяло от мъже и...

- В доминирания от мъже свят на древните. Добри ми сър. времената и обичаите са се променили през изминалите хиляда години. В наши времена кралици управляват, жени имат собственост, неомъжени момичета вървят по улиците без придружители.

- Самият Христос е имал само ученици мъже.

- И въпреки това повечето от онези, които са имали смелостта да останат до него, когато е бил закован на кръста, са били жени - посочи Микеланджело.

- Войната на Църквата срещу жените е започната не от Христос, който според всички свидетелства се е отнасял към тях като с равни на мъжете - рече учителят ми, - а от писанията на свети Ириней и Терту-лиан, както и на най-жестокия женомразец от всички, свети Павел, чиито враждебни възгледи за жените са били включени, за съжаление, в Библията. Но нека бъда ясен, това не е само католически проблем. Това е християнски проблем. Мартин Лутер, бичът за старата Църква, споделя нейните възгледи за жените. Той е писал: „Момичетата започват да говорят и да стоят на крака по-бързо от момчетата, защото бурените винаги растат по-бързо от добрия посев". Бурени! Бурени!

Не бях чувала това. Лично аз определено предпочитах възгледите на Лутер за християнската вяра пред тези на Римокатолическата църква. Но не ми хареса да мислят за мен като за бурен.

Трябва да кажа също, че бях запленена от разговора им. Дотогава никой не бе обсъждал пред мен така дръзко и открито темата за жените и за религията, още повече такива видни умове като тези. Слушах внимателно, твърдо решена да запомня всяка дума.

Господин Аскам продължи:

- Вземете обещанието в исляма за седемдесет и двете едрогърди девици, „на които никой мъж не е откъснал цветето", очакващи всеки мъж, станал мъченик в защита на вярата. На кого може да се хареса това освен на мъж с дребна душица?