Unknown - Матю Райли Турнирът

Когато играта на господин Джайлс се превърна в център на внимание, до учителя ми се появи позната белобрада фигура - Микеланджело.

- Роджър - каза той. - Твоят човек играе добре. Труден противник му се падна за първия рунд.

- Определено труден - съгласи се учителят ми. - За разлика от останалите изтеглени двойки.

Микеланджело сякаш не забеляза хапливата забележка.

- По време на следобедната сесия ще изляза в града да обядвам с Игнаций. Искаш ли да дойдеш с нас?

- Ами да. би било чудесно! Но... - Той ме погледна загрижено.

Микеланджело го разбра.

- Вземи и младата принцеса. Харесва ми будният й поглед - той ми намигна, - пък и кой знае, може дори да научи нещо.

Уговориха се да се срещнат на площада пред „Света София" след края на срещата на господин Джайлс.

Оказа се, че краят не се проточи - през следващите две игри господин Джайлс приложи някои доста нестандартни тактики (в това число дръзка жертва на един кон, който устрои истинска сеч сред внима-

телно разположените пешки на Талиб), които напълно изведоха от равновесие библиотекаря. Талиб мигаше на парцали и се мръщеше на фигурите, сякаш гледаше някакъв триок човек, а не шахматна дъска. Тактиката на господин Джайлс го беше смутила и го накара да направи няколко малки, но фатални грешки, които направиха господин Джайлс победител с четири на две.

Беше ранен следобед и докато султанската платформа се опразваше за обедната почивка, никой от гражданите не се осмеляваше да мръдне от мястото си -техният герой Ибрахим от Константинопол щеше да играе в последната сесия и местните жители не искаха да изпуснат зрелището.

Господин Джайлс дойде при нас на платформата. Забелязах избилата по челото му пот; погледът му сякаш беше фиксиран на около две стъпки пред него -разстоянието между стола му и дъската. Натоварената среща явно го беше изтощила физически и си спомних спора си с учителя, че шахът не бил спорт, защото човек не се поти, докато го играе. Явно грешах.

- Чудесна работа, Джайлс — каза господин Аскам. -Великолепно планиране на ходовете напред.

Господин Джайлс кимна в знак на съгласие.

- Боже мой. имам нужда от почивка.

Той се оттегли в стаите ни да дремне, съпроводен от Елси, която също отчаяно се нуждаеше от сън.

Колкото до господин Аскам и мен, ние излязохме при огромната тълпа на обширния площад пред главния вход на „Света София". Микеланджело и Игнаций вече ни чакаха.

Следобеда, докато се играеха последните две срещи от първия рунд (принцът на моголите Назирудин срещу Jlao от Ориента и Ибрахим от Константинопол срещу Вилхелм от Кьонигсберг), двамата с учителя ми

разговаряхме надълго и нашироко с двама от най-голе-мите умове на епохата.

И какъв разговор беше само!

Обядвахме в малко заведение на един хълм на около половин миля от двореца. Константинопол се беше разпрострял пред нас в прашната следобедна светлина; улиците и минаретата му бяха забулени в омара, а огромният купол на „Света София" се извисяваше зад нас. Сътрапезниците ми разговаряха за най-различни и изключително интересни неща.

Разговорът варираше от подробния анализ на сензационните твърдения на астронома Николай Коперник в излязлата му наскоро De Revolutionibus orbium coelestium* до приказни истории за галеони, пътуващи натъпкани със сребро от Новия свят за Испания... и за пиратите, които ги нападали; разбира се, бяха засегнати и религиозни въпроси. сред които прословутите деветдесет и пет тезиса на Лутер и бъдещето на тънещото в богатство папство предвид набралото сила реформаторско движение. Естествено, не беше пропусната и екзотичната мюсюлманска вяра, която ни заобикаляше в Константинопол.

- Ислямът е най-прекрасната религия, но понякога ме натъжава - каза Микеланджело, когато покрай нас мина забулена мюсюлманка, вървяща послушно зад съпруга си. Две малки момичета подскачаха радостно покрай нея. - Вижте онази забулена жена. Ислямът по никакъв начин не постановява, че трябва да се покрива. Вижте и тези така възхитителни и игриви момиченца. Само след няколко години усмихнатите им личица също ще бъдат скрити зад воалите, а не е нужно да е така. В зората на исляма единствено жените на Пророка трябвало да се забулват, а не всички.

- Тогава как е станало така, че всички мюсюлманки днес са забулени? - попитах аз.

* За въртенето на небесните сфери (лат.) - Б. пр.

- Интересното е, че това е свързано повече с естеството на модата, отколкото на вярата - отвърна великият художник. - Нека те питам нещо. Твоят баща Хенри, кралят на Англия, красив мъж ли е?