Unknown - Матю Райли Турнирът

Накрая двете срещи се оказаха оспорвани, със седем и шест игри съответно, като двамата испанци излязоха победители. Така вторият рунд се очертаваше изключително интересен - испанец щеше да се изправи срещу испанец, представителят на императора на Свещената римска империя Карл срещу представителя на наместника на Христос.

Много се вълнувах за следващата сесия, обедната, тъй като на нея за първи път щеше да се появи нашият човек, господин Гилбърт Джайлс. По-рано сутринта той беше обсъдил с господин Аскам възможните стратегии. Слушах ги като омагьосана.

- Е, Джайлс, какво знаеш за този Талиб?

- Само това, че играе шах от близо шейсет години - отвърна господин Джайлс, - и че е прочут с огромните си познания за предишни състезания. Твърди се, че

умът му бил същинско хранилище на минали партии, които може да си спомни до най-малката подробност.

- Сериозна сила - отбеляза господин Аскам.

- Но и потенциална слабост според мен - каза господин Джайлс.

- В какъв смисъл?

- Талиб е писал много за шаха. Гръмко хвали класическите стратегии — начални ходове, разположение на пешките, атаки, като в същото време се отнася презрително към по-новите тактики. Талиб е пленник на стария стил. Ако използвам някои от по-необичайните модерни похвати, може и да успея да го извадя от равновесие и да го баламосам.

- Играеш с човека, не с дъската - обадих се аз.

- Точно така. - Господин Джайлс ми се ухили. -Знаеш ли. Бес, мисля, че трябва да наречем тази нова стратегия „гамбит на Аскам", тъй като включва неор-тодоксални техники за постигането на целта.

Господин Аскам се усмихна, но не се хвана на въдицата.

- Благодаря, Джайлс. чувствам се поласкан.

Двамата се разсмяха и за момент самата аз се почувствах щастлива. В този странен град, в постоянната сянка на мрачното ни разследване, беше хубаво да видиш как двама добри приятели се усмихват.

Господин Аскам отново стана сериозен.

- Отваряй си очите за евентуални ускоряващи или забавящи тактики от негова страна. Чувал съм, че е доста коварен.

- О, да. Прав си...

- Какви са тези ускоряващи и забавящи тактики? -попитах аз.

- Някои играчи вещо контролират темпото на играта с определени стратегии - обясни учителят ми. -Понякога играят бързо, веднага след като си преместиш фигурата, като те карат да бързаш и да си мислиш,

че знаят всеки твой ход още преди да си го направил. Други пък играят ужасно бавно, макар да имат само един или два възможни хода, докато не ти се прииска да посегнеш и сам да преместиш проклетата фигура. Целта им е да те раздразнят, да те ядосат.

— А ако си раздразнен, не мислиш за играта - каза господин Джайлс. - Гневният ум не е добър за шах.

- Гневният ум не е добър за нищо - каза господин Аскам. - Мнозина крале са изгубили кралствата си поради решения, взети под влиянието на гнева. Имаме късмет, че това е само шах.

И тъй. точно преди пладне на същия ден господин Джайлс се изправи срещу прегърбения и съ-сухрен Талиб от Багдад, докато на другия подиум грамадният небръснат Драган от Влашко играеше срещу Марко от Венеция.

Втората среща приключи много преди тази на господин Джайлс - гадният влах се справи с венецианеца за нула време. Всеки път, когато вземаше фигура на противника си, Драган викаше нещо на славянския си език. Бързо се разнесе мълвата, че казвал: „На ти сега и иди да си ебеш майката!"

Зрителите от султанската платформа и в горните галерии се споглеждаха смутено при възклицанията, а огромната тълпа обикновени граждани викаше одобрително всеки път, когато чуваше просташката фраза.

Трябва също да добавя, че по време на играта Драган радостно се наливаше с медовина, бършеше уста с ръкав, а в един момент излезе от залата, за да се изпикае в една алея отвън, пред очите на тълпата.

Господин Джайлс имаше доста по-тежко занимание с дребния библиотекар от Дома на мъдростта в Багдад. Талиб наистина беше опитен и коварен играч, който залагаше много капани и често простенваше тъжно след някой ход само за да скочи три хода по-късно и да

се нахвърли върху някоя фигура на господин Джайлс, показвайки, че стонът всъщност е заблуда.

Забелязах също, че прилага тактиката на забавяне, която бяха обсъждали сутринта учителят ми и господин Джайлс. Ужасно много се туткаше и при най-простия ход, а господин Джайлс седеше облегнат назад, сякаш се наслаждаваше на допълнителното време, което му се даваше да оцени красотите на нефа на „Свега София".

Резултатът им беше две на две. когато Драган се разправи с венецианския си противник („На ти това и еби майка си два пъти!"). Крайният резултат беше четири на нула в полза на Драган. Зрителите около масата им заръкопляскаха доволно, след което се загледаха в ставащото на другия подиум.