Unknown - Матю Райли Турнирът

Когато на сутринта се събудих, тя вече се беше прибрала и спеше дълбоко, с най-спокойната и доволна усмивка на лице.

Царица

Както офицерът в миналото е бил слон, а топът колесница, фигурата, известна ни като царица, първоначално е била „министър на царя".

Смята се, че преобразяването на министъра в царица е съвпаднало с възхода на няколко силни жени в Европа. Някои предполагат, че царицата в шаха държи всемогъщия си статус на крачица Аделаида Бургундска, най-влиятелната жена през 10 век.

Като се има предвид, че в много средновековни кралства тронът е можел да се наследява единствено от синове, донякъде е изумително, че в такива времена с готовност се е приемало най-мощ-ната фигура на шахматната дъска да е женска, при това единствената женска.

— Тел Джаксън, „Шахът през Средните векове ", 1992.

t

Вижте я само как управлява! Та тя е само жена, господарка на половин остров, а въпреки това от нея се страхуват в Испания, във Франция, в Свещената римска империя, навсякъде.

— Папа Сикст Vза кралица Елизабет I

Елна необикновена сутрин

Малко след като се събудих, на вратата настоятелно се почука.

Изчаках в стаята си, докато господин Аскам отваряше. Не успях да чуя тихата размяна на думи, но чух как учителят ми казва: „Благодаря". След малко той се появи на прага на стаята, която делях с Елси, и каза:

- Бес. Изглежда, доста си впечатлила някого.

Държеше златен плик.

- Поканена си на сутрешна обиколка на менажерията на султана, неговата прочута колекция екзотични животни, за да видиш новата руска мечка на негово величество.

-Аз ли съм поканена?

- Изглежда, че поканата не е от султана, а от дарителя. Пратеникът на султана каза, че специално си помолена да присъстваш на обиколката.

- От дарителя ли? — Замислих се за момент. - Онова момче? Непоносимото момче? Иван?

Учителят ми се ухили.

- Май си е паднал по теб.

В този момент Елси, за която изобщо не подозирах, че е будна, седна в леглото си.

- Ох, Беси, имаш си малък обожател! Колко възхитително!

- Обожател? - изтърсих аз. - Но аз бях гадна и ужасна с него. И той беше ужасен с мен. Ужасен, нахален и груб.

- Малките момчета често се държат така, когато харесват някое момиче - обади се господин Аскам.

- Големите също - подсмихна се Елси.

- Не мога да отида - заявих аз.

- О, ще отидеш - каза учителят ми.

-Моля!?

- Ще отидеш - повтори той, сякаш това бе най-очевидното и естествено нещо на света.

- Но аз не харесвам това момче. Някакъв си мижав княз на мижаво източно княжество...

- О, я стига. Срещнала си го само веднъж, а човек не може да съди за характера на когото и да било от една-единствена среща. Не. Това е нещо, което задължително трябва да научиш. Иди, ще е полезно за теб. Пък и какво имаш да губиш? Днес е почивен ден за турнира, така че няма да изпуснеш нито една среща, а аз имам да водя разговори. Изглежда, че там ще са и други важни особи, включително султанът и синът му, престолонаследникът. Няма да е зле да ги наблюдаваш.

Елси рязко вдигна глава, когато чу за престолонаследника.

- Мога да ида с Бес, сър. Като... ами... придружи-телка, ако нямате нищо против.

- Би било чудесно, Елси - рече господин Аскам. -Отлично. След час ще дойде човек на султана да ви вземе. Ще се видим следобед.

И наистина, час по-късно пристигна човек от личната гвардия на султана да ни вземе. Изведе ни от вътрешната част на двореца и през Първия двор до яка порта в северната стена.

Вървях и кипях. Не можех да повярвам, че учителят ми ме е принудил да ида на тази обиколка.

Ужасявах се при мисълта, че отново ще видя онова дребно руско момче.

На Елси пък й беше забавно.

- Ох. Беси, кое е по-лошо - да се ползваш с вниманието на едно грубо момче или никое момче да не ти обръща внимание?

Въпросът всъщност успя да уталожи яда ми.

- Честно казано, не съм сигурна - отвърнах аз. Вярно, бях млада, но винаги бях наблюдавала внимателно хората и по време на това пътуване из големия свят, отвъд затворения живот в Хатфийлд, ги наблюдавах още по-внимателно. И снощният разговор с учителя ми за кралете и кралиците също беше оставил отпечатъка си върху мен. - Не съм напълно убедена, че чувственото или плътско внимание изобщо си заслужават. А бракът може да се окаже най-безполезното нещо.

- Какво!? - възкликна Елси. - За бога, Беси, какви ги говориш?

- Дори само при това пътуване станахме свидетели на една женена двойка, в която съпругата, госпожа Понсонби, господства над съпруга си като тиранин. Той не й е равен. Не е дори неин приятел. Той е неин слуга. Не мисля, че бракът трябва да е такъв. Той би трябвало да е връзка между равни.