Unknown - Матю Райли Турнирът

Напуснахме балкона, следвани от Латиф. Докато вървяхме, учителят ми се намръщи замислено.

- Не разбирам. Кардиналът се отнася с великия Дарий с презрение, използва го като играчка, а той просто се подчинява. Как е възможно?

Прехапах неуверено устна.

- Може би аз зная - прошепнах.

Учителят ми се обърна и повдигна учудено вежда, след което погледна към Латиф и ми каза:

- По-късно.

Кимнах.

Той поклати глава.

- Бог да ми е на помощ, надявам се, че не съм покварил напълно невинния ти ум, като те доведох в този покварен град. От толкова много жестокост човек може Да изгуби собственото си чувство за порядъчност. Бес, моля те да се поучиш от тази нощ. Тези мъже са негодници не заради неестествените си нагони - мъже са

обичали мъже още по времето на древните гърци, - а защото използват положението си, за да употребяват телата на други хора за свое собствено удоволствие. А сега да вървим да спим. Утре трябва да сме бодри.

Докато следвах учителя си, хвърлих последен поглед назад към посолството...

И замръзнах.

Докато погледът ми минаваше над решетъчните прегради отляво на посолството по края на поляната, като че ли зърнах някаква фигура зад преградите - сянката на висок мъж, който стоеше абсолютно неподвижен и гледаше право към нас.

Взрях се, но ако там изобщо бе имало някого... беше изчезнал.

Не бях сигурна дали видяното не е трик на въображението ми или игра на вечерните сенки, така че не споменах нищо на учителя си, но изпитах обезпокояващото чувство, че през цялото време, докато сме наблюдавали посолството, някой е наблюдавал самите нас.

Върнахме се в покоите си.

Щом затвори вратата - Латиф остана навън, - господин Аскам се обърна към мен и прошепна:

— Говори. Какво знаеш за Дарий?

Свих рамене.

— Имам представа какви неща стават в дворците. Тайните са много и когато се разкрият, запазването им се осигурява чрез заплащане - понякога със злато, понякога с услуги, било то политически или плътски.

— И какво знаеш за гази ситуация?

— Информираха ме от сигурно място, че Дарий и царицата са любовници - казах аз.

Учителят ми повдигна изненадано вежди.

— И как точно научи това?

Кимнах към стаята, която делях с Елси.

- Видели са ги заедно. Възможно е кардинал Кардоза да е разбрал за връзката им и да държи наученото над главата на Дарий като дамоклев меч - настоява за услугите на Дарий, в противен случай ще каже на султана.

- Боже мой, Бес, ти знаеш много повече по тези въпроси, отколкото аз, когато бях на тринайсет. Какво стдва с този свят!? - Той замълча замислено. - Но предположението си го бива и е възможно - просто възможно - да имаме нов заподозрян в нашето разследване.

- Така ли?

- Ще разбереш по-добре утре.

- Чакайте! Значи имате теория за убийството на кардинала?

- О, да, имам.

- И тя е?

Господин Аскам се наведе към мен и прошепна в

ухото ми:

- Мисля, че убийството на кардинал Фарнезе е било грешка.

Замислих се.

- Но тогава...

- Благодаря за помощта. Бес. Оказваш се изключително способен помощник в разследването. - И тръгна към стаята си.

- Сър, само още един въпрос. Защо не искахте да споменавам това в присъствието на Латиф?

- Макар Латиф да е на наша страна, не се заблуждавай. Нашият придружител работи за султана. Можеш да си сигурна, че всичко, което виждаме, чуваме и казваме в негово присъствие, се докладва на султана. В двореца се кроят заговори и самият султан може да се окаже замесен в тях. Предполагам, че той е доста опасен играч на шах, а често най-добрите играчи се преструват на невежи, докато всъщност знаят всичко.

- А сега си лягайте, млада госпожице - продължи той. - Време е за сън. Първият рунд приключи и утре е почивен ден, поне за шахматистите. А това означава, че ще имаме време да продължим нашето разследване.

Хареса ми, че беше станало нашето разследване.

- Какво смятате да правите? — попитах аз.

- Имам две нишки, които бих искал да проследя. Първо, ще говоря с победения австрийски играч, Максимилиан от Виена. Интересно ми е да разбера защо е искал да разговаря с нещастния готвач Бруно на четири пъти.

- А втората нишка?

- След като чух онова, което ми каза току-що, искам да си уредя аудиенция с нейно величество.

Прибрах се в стаята си. В главата ми се блъскаха картини на голи свещеници, скрити в сенките фигури, мъртви готвачи и перспективата учителят ми да разпитва страховитата царица Роксолана.

Разбира се, Елси я нямаше никаква, но не ми пукаше. Беше много късно и бързо заспах.