Софи Джордан - Огнена светлина

Изръмжавам срещу него, извън себе си от гняв. Как е възможно да има драконова кръв? Мислех, че нямаме повече тайни. Аз дори скочих от скалата заради него. Разкрих се пред Зендър.

Сега всичко добива ужасяващ смисъл. Защо има такава връзка между нас, защо е толкова добър следотърсач, защо е толкова силно привлечен от мен. Усещането, че се познаваме един друг. Изведнъж всичко престана да бъде истинско. Различно е от онова, което беше… преди.

Той поклаща глава, трепвайки, сякаш движението му причинява болка.

— Моля те, не се сърди. Мога да обясня. Случи се, когато бях болен. Левкемията… аз умирах. Баща ми ми даде драконова кръв. Не ми остави никакъв избор. Беше изгубил майка ми и отказа да изгуби и мен…

Свеждам глава, опитвам се да обуздая гнева си, противоположните емоции. Думите му се сливат една в друга като далечното боботене на двигател.

Лек ветрец отмята косата от раменете ми в тихата нощ.

Завъртам се, чувствайки огънят да се надига към центъра на гърдите ми. Освобождавам тлеещия си дъх, когато една блестяща тъмна фигура се приземява малко по-нататък. Огромните разноцветни крила над нея примигват в лилава светлина. Касиан.

След това забелязвам, че не е сам. Притиснал е Тамра толкова близо до себе си, че в първия момент не я забелязвам. Не и преди да я пусне. Тя се препъва, когато губи тъмната опора на тялото му, сякаш не може да стои сама на собствените си крака. Кехлибарените й очи просветват гневно, но аз се радвам, че се е върнал за нея… и не я е оставил горе на Голямата скала със Зендър и другите ловци.

Но Касиан не гледа към Тамра. Тъмните му, пурпурни очи проблясват заплашително в нощта… най-напред към мен и след това към Уил.

Страхът забива зъбите си дълбоко в мен, но аз го пренебрегвам и заставам пред Уил, опитвайки се да го прикрия с тялото си.

32

Виждала съм Касиан напълно преобразен много пъти. Но тук, сега, далече от прайда, гледката е ужасяваща. Той е по-висок, по-едър, отколкото в човешкия си облик. Мускули и сухожилия играят под блестящата, черна плът на безкрайните му гърди. Огромните му крила изглеждат като кожени и са твърде различни от моите, които са ефирни и прозрачни като паяжини.

Приклякам, пренасяйки тежестта върху възглавничките на краката си, поемам си дълбоко въздух и оставям жаравата в мен да се разгори, приготвяйки се да защитя себе си и Уил.

Чувам Уил да се изправя несигурно и ми се иска да бе останал на земята. Касиан завърта рязко тъмнолилавите си очи към него — свиреп поглед на хищник, готвещ се за скок. Крилата му проблясват зад него. Въздухът между зъбите му излиза със свистене.

— Назад! — изръмжавам аз.

Той повдига леко глава, сякаш чува някакъв далечен звук и казва с дрезгав глас.

— Те идват.

Заслушвам се и малко по-късно ги чувам и аз. Гласът на Зендър и останалите, които слизат надолу по склона и ни търсят.

Следващия път, когато си поемам въздух, Касиан нарежда:

— Трябва да тръгваме, Ясинда. Веднага!

Тамра наблюдава случващото се странно притихнала.

Осъзнавайки, че може би си отивам — най-вероятно завинаги — Уил сграбчва ръката ми и ме завърта към себе си.

— Не, Ясинда! — извиква той ожесточено. — Не го прави! Не си го и помисляй. Не тръгвай с него.

Той стиска ръката ми все по-силно с всяка следваща дума.

Образът му се замъглява и когато примигвам, в очите ми има сълзи. Опитвам се да сдържа риданието, което се надига в гърдите ми.

— Няма да ти позволя… — продължава той.

На устните ми се оформят думи, които запазвам за себе си: Не мога да остана, Уил. Не и сега. Съжалявам, толкова съжалявам. Иска ми се да мога да ги изрека. Иска ми се да може да ги разбере.

И това като че ли наистина се случва.

— Не, Ясинда! — Уил поглежда към Касиан, който стои зад мен, наблюдавайки сцената с презрителна усмивка. — Ти се връщаш с него! Обратно в прайда! — казва той развълнувано, сякаш съм тръгнала към собствената си смърт. И аз си давам сметка, че в някаква степен това е самата истина.

— Не! — извиква в този момент Тамра, като че ли събуждайки се от сън и започвайки да разбира ситуацията, в която е попаднала.

Поклащам глава и докосвам лицето на Уил с огненозлатните си пръсти, опитвайки се да му вдъхна увереност.

— Няма да му позволя да те отведе.

Касиан пристъпва заплашително към нас и изръмжава на драконов език нещо, което Уил няма да може да разбере.

— Ти нямаш думата по този въпрос, жалко създание! — След това тъмните му очи се забиват в мен и въпреки обещанието му, че няма да ме принуждава да правя нищо против волята ми, сърцето ми се изпълва с безпокойство, когато срещам хищния му, жесток поглед.