— Касиан? — пита той.
Не отговарям. Не дишам. Опитвам се да задържа дима, който се надига към гърлото ми. Дима, който с всичка сила искам да избълвам към Касиан. Обръщам се и се вторачвам в него с немигащи очи. Предупреждавам го с поглед да внимава какво прави.
— Това е Касиан? — повтаря Уил, вече напълно объркан, за което не мога да го виня.
— Уил, остави ме да се погрижа за това.
— Знаела си, че е тук? — продължава да пита Уил, чието лице е застинало в мрачна маска. — И не си ми казала?
— Той обеща да стои далече от мен — признавам аз.
— Но не съм обещавал — намесва се Касиан — да гледам безучастно как се натискаш с някакъв…
— Млъкни! — срязвам го аз, обръщайки се към него, при което от носа ми излиза дим.
Касиан проследява с поглед тънките струйки във въздуха. На лицето се изписва доволна усмивка и след това се чува гърленият му заплашителен смях. Когато заговаря, гласът му е като шепот, в който се долавят ехидни нотки.
— Погледни се, Ясинда. Ти не можеш да промениш онова, което си. — Той поглежда към Уил и усмивката му изчезва, спомняйки си, че не сме сами, и допускайки, че Уил не знае нищо за истинската ми същност. — А сега ела с мен, преди да направиш нещо, за което после и двамата ще съжаляваме.
И аз наистина се поглеждам. Свеждам очи към ръцете си и виждам как плътта ми пулсира в огнено златни тонове в гъстия мрак.
— Ти си като мен — добавя той. — Мястото ти не е тук с него.
Уил изръмжава гърлено до мен и ръката му стисва моята.
Кожата на Касиан просветва и потъмнява като тлеещ въглен. Той вдига ръката си към мен.
— Да приключваме с тази игра. Ела с мен сега.
Отварям уста да заговоря. Да откажа. Но от гърлото ми идва само дрезгав звук. Преглъщам, навлажнявам устни и опитвам отново. Но така и не успявам.
В следващия момент Уил се спуска светкавично покрай мен и поваля Касиан. Двамата се строполяват тежко на земята. Облак от червен прах се издига нагоре, покривайки и двамата. Взирам се в тъмнината, разтреперана, с широко отворени до болка очи. Какво направих?
31
Те се изгубват в бъркотия от вършеещи крайници, ръмжене, ругатни и разкъсана плът. Чуват се ударите, които си разменят.
— Спрете! Спрете!
Телата им се търкалят и извиват на земята. Камъчета и скални късове се откъртват и политат надолу в хищния, ненаситен мрак.
— Ясинда! — Тамра е до мен. А до нея е Зендър. За щастие останалата част от групата е в своя малък свят на пиянски унес, далече от схватката. — Това Касиан ли е?
Кимвам тревожно.
— Кой е Касиан? — пита Зендър.
Уил се завърта и се озовава върху Касиан. Замахва с юмрук и го стоварва върху лицето на Касиан. Трепвам при хрущящия звук на кост, ударена в кост. Усещам по зъбите си медния вкус на кръв и осъзнавам, че съм прехапала устните си.
Касиан се изсмива студено, докосвайки стичащата се от носа му кръв. И в този момент през ума ми прелита мисъл, която ме стъписва. Уил не би трябвало да е по-силен от Касиан. Касиан е най-силното драки , което познавам. Могъщ оникс .
Тамра ме прегръща, всичко между нас е забравено.
— Тамра — прошепвам аз, вкопчвайки се в нея.
— Всичко е наред. Тук съм до теб.
И аз се чувствам ужасно, измъчва ме горчиво угризение. Трябваше да й кажа истината. Да й разкажа всичко.
Използвайки краката си, Касиан изблъсква Уил с цялата сила на тялото си. С цялата сила на едно драки . Уил се строполява на земята с изкривено от болка лице, след което моментално бива връхлетян от Касиан. Двамата отново се вкопчват един в един и започват да се търкалят надолу по наклонената скала, разменяйки си удари.
Изпищявам, когато виждам, че телата им набират инерция.
Тогава Уил осъзнава какво става и забива пръсти в земята, опитвайки се да се задържи. Над тях се вдига облак червен прах. После ръцете му губят опора и се вкопчват в празния въздух. Всичко се случва толкова бързо. Виждам лицето му. Неистовите му очи. Застиналата му във вик уста. Тътенът на сгромолясваща се скална маса.
Отскубвам се от Тамра и се втурвам към него, спирайки се на самия ръб на стръмната урва. Със свито сърце, гледам как Уил и Касиан изчезват от погледа ми, плъзгайки се надолу по каменистия склон.
— Уил!
Пристъпвам още крачка напред и се спирам рязко пред внезапно зейналата пред мен пропаст. Където Уил изчезна, пропадайки в дебнещия мрак. За кратко не чувам нищо друго, освен бумтящата музика зад мен.
Сетне далече долу в пустинята нещо изтрополява страховито, при което се сгърчвам от ужас, умирайки вътре в себе си. Тялото на Уил, което достига дъното!
Читать дальше