Софи Джордан - Огнена светлина

Но аз не съм в състояние да го направя. Тамра никога не можа да разбере това. Когато емоциите вземат връх, драконът в мен излиза на повърхността. При уплаха, вълнение, възбуда… драконът изплува. Така сме устроени.

Поглеждам отново към Уил и усещам в мен да се надига сладостна вълна. А заедно с нея и страхът от въпроса каква е причината да е тук.

Сестра ми ме сграбчва за ръката и я стисва почти жестоко.

— Ясинда, спри! Веднага спри!

Уил вдига рязко глава като хищник, усетил плячката си и аз се запитвам дали ловците изобщо са хора. Дали и те не са чужди на този свят, също като драконите. Той оглежда коридора, а в това време аз се опитвам да се овладея. Преди да ме види. Преди да разбере.

Гърдите ми започват да тлеят, познатото усещане за надигащия се огън в мен съвпада с момента, когато светлокафявите му очи срещат моите.

Затръшването на шкафчето ме сепва и аз отклонявам погледа си от него. Към Тамра. Ръката й е върху вратата на шкафчето ми и върховете на пръстите й са бели там, където притискат метала.

Последният звънец бие.

Навеждайки се бързо, тя грабва учебниците ми от пода и ме дръпва към тоалетната. Поглеждам през рамо към последните групи ученици по коридора, над които се носят неестествени миризми. Парфюми, одеколони, лосиони, спрейове за коса, гелове… Те пречат на сетивата ми. Тук нищо не е естествено. Освен момчето, което се взира в мен. Той ме наблюдава. Пламтящият му поглед ме следва, дебне ме като хищника, който усещам у него. Той се отдръпва от шкафчетата със светкавично движение, подобно на котка.

Драконът в мен продължава да се движи, буден и жив под хищния поглед, който ме следи. Кожата ми потръпва, плътта на гърба ми се опъва и пари там, където крилата ми напират. Задържам ги с усилие. Скрити, но не и спящи.

Ръката на Тамра ме дърпа по-здраво, тегли ме. И аз го изгубвам от поглед. Той е погълнат от суматохата от хора подобни на стотици нощни пеперуди, които се блъскат и танцуват около случайна светлина, запречвайки коридора.

Но все още го усещам. Копнея за него. Знам, че е там, дори когато вече не го виждам.

Ноздрите ми горят от острата миризма на дезинфектант. Инстинктивно драконът в мен се отдръпва и се притаява заради този неестествен мирис. Притискам ръка към устата и носа си. Припламващият огън в дробовете ми угасва. Смъденето в гърба ми изчезва.

Погледът на Тамра се плъзва към мен и тя въздъхва, очевидно доволна да види, че отново съм дошла на себе си. Отново съм онази, която тя одобрява, и която иска да вижда. Особено тук, в новия свят, който се надява да бъде неин.

— Най-накрая спря да сияеш. Слава богу! Какво, опитваш се да провалиш всичко ли?

Взирам се към вратата на тоалетната. Сякаш очаквам всеки момент Уил да се появи там.

— Дали той забеляза?

— Не мисля — тя свива рамене. — Тъй или иначе нямаше да е наясно какво точно е видял.

Съгласявам се с нея. Дори ловците не знаят, че дракитата се преобразяват в човешка форма. Това е най-грижливо пазената ни тайна. Най-голямата ни защита. И аз все пак не бях разперила крилете си в коридора. Или поне не съвсем.

Обгръщам раменете си с ръце, докато възбуждащото бучене заглъхва дълбоко в мен. Осъзнавам, че това е шансът ми. Мога да й кажа за Уил… Да й призная на какъв риск бях изложена онзи ден в пещерата… Да й призная на какъв риск бях изложена и сега. Мога да й кажа всичко, докато стоя в тази отвратителна тоалетна. Тамра присвива очи към мен.

— Ще се оправиш ли? Да се обадя ли на мама?

Замислям се над предложението й. Питам се също как би реагирала майка ми, ако й разкажа всичко. Какво би направила? И изведнъж се досещам. Ще ни спре от училище. Но няма да ни върне в прайда. О, не. Просто ще ни отведе в някой друг град. Някое друго училище в пустинята. След седмица отново трябваше да преживея злочестия първи ден в ново училище, измъчвана от същата жега и климат, на някое друго място, но вече без красивото и вълнуващо момче наоколо. Момче, което само с появата си беше съживило моето драки — тази част от мен, която непрестанно гаснеше, откакто напуснахме планините. Как можех да си тръгна оттук? Как можех да се разделя с него ?

Тамра тръсва дългата си буйна коса, докато ме оглежда.

— Мисля, че всичко е наред. — Тя размахва пръст пред лицето ми. — Но стой настрана от него. Ясинда. Дори не го поглеждай. Поне докато не започнеш да се контролираш. Мама каза, че не отнема много време, докато…

Трябва да е видяла нещо в изражението ми, защото извръща поглед.