Софи Джордан - Гаснеща жарава

— Говори с баща ми.

Изтръпвам при тези думи. Северин и мама никога не се бяха разбирали добре. Едва се удържам да не изскоча от стаята. Смешна работа. Мама е голямата закрилница — непрекъснато се грижи за мен. Дори когато не искам да го прави.

Затова оставам на място, нямам търпение да чуя какво е дошъл да ми каже Касиан. Поне се надявам, че ще ми съобщи какво се случва. Какво ще стане с мен. Предпочитам да го чуя от него, вместо от Северин. След Голямата скала двамата сме заедно в цялото приключение. Налага ми се да го вярвам.

Той поглежда настойчиво към Лазур, сякаш очаква тя да излезе. И да остана насаме с него? Не, благодаря. Примъквам се по-близо до нея на леглото. Той присвива очи. Посланието му е недвусмислено.

— Е? Говори ли с баща си? Каква е присъдата? — Поемам дълбоко дъх. Готова съм агонията да свърши и най-накрая да разбера ще ми подрежат ли крилата, или не. Знае ли Северин, че съм се разкрила пред ловци? Дали Касиан му е казал? Побиват ме горещи тръпки само при мисълта за това. Няма начин мама доброволно да сподели с него подобна информация.

— Всичко ще е наред, Ясинда.

Навеждам глава настрани.

— Значи няма да бъда наказана?

— Убедих ги, че си искала да се върнеш. Казах, че нямаш търпение отново да се впишеш в живота на прайда. Че ще се държиш прилично и ще бъдеш по-сговорчива. — Горната му устна леко се извива и аз си спомням какво ми каза в Чапарал, когато ме намери — че ме харесва, защото съм различна от всички останали. А сега иска от мен да съм просто една от тях.

Вдишвам шумно през носа си. Сговорчива, значи. Покорна. Мека. Послушна. Дали изобщо мога да съм такава?

— Сговорчива? Ясинда? — кикоти се Лазур, без да си дава сметка за напрежението, надвиснало в стаята. — И те се вързаха?

Касиан я гледа строго, след това обръща очи пак към мен. Чака. Какво? Може би съгласието ми?

— О — осъзнава се Лазур и започва да мести поглед между сериозните лица на двамата. — Ама разбира се. Сигурна съм, че Ясинда ще бъде по-… искам да кажа, сигурна съм, че тя осъзнава, че мястото й е тук. Баща ти трябва да го разбере. Защо ще иска да е навън, в свят, в който не може да се впише?

Продължавам да мълча и Лазур ми хвърля въпросителен поглед. Иска ми се да мога да й обясня, че може би съм намерила причина да живея навън, сред човешките същества. Лазур щеше лесно да разбере, че съм се влюбила в Уил и че имам причини да не искам да говоря за това пред Касиан.

Но ако съдя по потрепващите ноздри на Касиан, и той не е далеч от тази мисъл. Под смуглата му кожа като че проблясват въглени, сякаш невидимо същество бушува вътре в него, но скрито като под повърхност на океан. Звяр, който трябва да укротя.

Това ми напомня за животинската му сила, как огромното му тяло се сблъска с Уил на върха на Голямата скала. За необузданата агресия, която струеше от него, когато двамата се затъркаляха и загърчиха, впити един в друг на ръба на канарата. Потръпвам и притискам длан към стомаха си, защото започва да ми се гади от този спомен. Те искаха да се избият взаимно. И почти успяха.

— Ще останеш тук с майка си — обявява Касиан, когато става ясно, че няма да му дам съгласието, което очаква — а именно да съм мила и послушна малка драки. Не че не искам да произнеса думите. Просто се боя, че ще обещая нещо, което не съм в състояние да изпълня. — Можеш да се върнеш на училище. И на работа. Училище, работа и вкъщи. Сестра ти ще остане при Нидия.

Думите му ме стряскат. Не мислех, че ще ни разделят за постоянно. Не си спомням някога с Тамра да ни е деляла повече от една стая. И макар това да ме разстройва, то има смисъл. Нидия ще се погрижи за Тамра. Ще й даде подкрепа и ще я води по пътя й, а тя се нуждае точно от това в момента. Нещо, което е мама не можем да й предложим. Казвам си, че това е всичко, което се случва, че прайдът не иска да ни раздели.

— Тамра — шейдър! — Лаз поклаща глава от почуда. — Нямам търпение да разкажа на всички. Това е страхотно. — Приятелката ми стиска ръката, радостна и ентусиазирана. — Хей, трябва да вървя.

Скача от леглото ми, очевидно гори от желание да разпространи новината, че бъдещето на прайда е подсигурено. Че имаме нов шейдър , който някой ден ще наследи Нидия.

Стига Тамра да няма нищо против да бъде закотвена в прайда до края на живота си. И защо да има? След като осъзнае промяната, ще разбере, че вече не е невидима за себеподобните си и че има шанс с Касиан.

Лазур изскача през вратата и вика през рамо:

— Пак ще дойда по-късно.