Unknown - Сюзън Елизабет Филипс

— Може и да няма, но за разлика от мен, на него му провървя, като се ожени за сестрата на шефката, така че ситуацията с Тъкър е малко по-друга. Истината е, че и аз вече успях да раздразня госпожа Кейлбоу, макар че нямам представа какво съм сторил, и не искам окончателно да изпортя всичко, като те наема.

Обтегнатите отношения на спортния агент с Фийби Кейлбоу отново му пречеха да постигне целта си. Независимо колко се стараеше да се помири с нея, той продължаваше да си плаща заради старите грешки. Но не издаде с нищо огорчението си, а само сви рамене.

— Изборът е твой.

— Всички агенти сте кръвопийци — оплака се горчиво Дийн. — Вземате два или три процента от парите, изкарани с толкова зор, и за какво? Заради малко бумащина. Голяма работа, няма що. Колко дни си се потил на игрището сутрин и следобед?

— Е, не колкото теб, това е дяволски сигурно, но бях твърде зает, за да си вземам изпитите с отличен, докато учех договорно право.

Робилард се засмя и Хийт отвърна на усмивката му.

— И за да няма недоразумения… Когато става въпрос за тлъстите заплати, които осигурявам на клиентите си, повярвай ми, вземам дяволски повече от три процента.

Куотърбекът дори не мигна.

— Братята Загорски ми гарантират, че ще ме уредят за рекламно лице на «Найки». Ти можеш ли да ми го обещаеш?

— Никога не обещавам нещо, което не е сигурно. — Хийт отпи от бирата си. — Не мамя клиентите си или поне не за нещо важно. Нито крада от тях, нито ги лъжа, нито ги злепоставям зад гърба им. В този бизнес няма агент, който да работи по-добре от мен. Нито един. Това е всичко, което мога да ти предложа. — Изправи се, извади дебела пачка, защипана с щипка, и остави една стодоларова банкнота на бара. — Ако искаш да говориш с мен, знаеш къде да ме намериш.

* * *

Като се прибра у дома късно вечерта, Хийт извади една изпомачкана стара покана от чекмеджето на скрина. Пазеше я там, за да му напомня за болката, която бе изпитал преди години, когато за пръв път я отвори. Тогава беше на двайсет и три.

«Сърдечно ви каним на сватбата на

ДЖУЛИ ЕЙМС ШЕЛТЪН и ХИЙТ Д. ЧАМПИЪН

и на сребърната сватба на

ВИКТОРИЯ и ДЪГЛАС ПИЪРС ШЕЛТЪН III

и на златната сватба на

МИЛДРЕД и ДЪГЛАС ПИЪРС ШЕЛТЪН II

В деня на свети Валентин, 18 ч.

В имението ни в Ист Хамптън, Ню Йорк»

Организаторът на сватбените тържества погрешно бе изпратил покана и на самия него, без да се усети, че той е младоженецът. Тогава Хийт за пръв път осъзна, че неговата сватба е само едно от винтчетата в добре смазаната семейна машина. И всичките му надежди се изпариха само за миг. Знаеше си, че беше прекалено хубаво, за да е истина. Как можеше Джули Шелтън да се влюби в младеж, който чистеше септичните ями, за да плаща обучението си в Юридическия факултет?

— Не виждам защо си толкова разстроен? — бе се учудила Джули, когато бе споделил съмненията си с нея. — Това е просто съвпадение на датите. Трябва да си щастлив, че така стриктно почитаме традициите си. Сватбата в деня на свети Валентин носи късмет в нашето семейство.

— Това не е просто денят на свети Валентин — бе възразил той. — Златна сватба, сребърна сватба… Къде щеше да си търсиш съпруг, ако аз не се бях появил точно навреме?

— Но ти се появи и не виждам какъв е проблемът.

Хийт се бе опитал да я убеди да промени датата на сватбата, но Джули не се бе съгласила.

— Ако ме обичаш, ще направиш, както ти казвам — бе настояла тя.

Обичаше я, но след многото безсънни нощи се убеди, че Джули го обичаше само като поредната удобна придобивка в добре уредения й живот.

Сватбата премина, както бе запланувана, само че пред олтара до нея застана един от приятелите й от детинство, така че представителката на третото поколение от рода Шелтън се венча точно в деня на свети Валентин. След две години се разведоха и с това завинаги бе сложен край на семейната им традиция. Но Хийт не изпита удовлетворение от тази вест.

Джули не беше първата, на която той отдаваше сърцето си. Като дете бе готов да обикне всеки, като се започне с баща му, пияница, и се продължи с безкрайния поток от случайни жени, които той мъкнеше у дома. И всеки път когато се появеше нова жена в разнебитената каравана, момчето се молеше тя да е тази, която ще замени мъртвата му майка.

Когато от това нищо не се получи, както и трябваше да се очаква, той пренасочи любовта си към бездомните кучета или към старицата от съседната каравана, която му крещеше винаги, когато топката му попадаше в градинката, оградена със стари автомобилни гуми, към учителките си, които си имаха свои деца и не желаеха чуждото. Но трябваше да се стигне до историята с Джули, за да научи най-после един горчив житейски урок, останал незабравим за него: емоционалното му оцеляване зависеше от него самия, не трябваше да се влюбва.