Unknown - Сюзън Елизабет Филипс

Но все пак се надяваше някой ден това да се промени. Сигурен бе, че ще обича децата си. И никога нямаше да позволи да имат детство, подобно на неговото. Колкото до бъдещата му съпруга… да я обикне, щеше да отнеме повече време. Но щом се увереше, че тя завинаги ще бъде до него и няма да го предаде, можеше и да опита да отвори сърцето си. А засега щеше да се отнася към търсенето на съпруга, както към всяка друга сделка в бизнеса си и тъкмо затова бе наел най-добрата сватовница в града. И затова задължително трябваше час по-скоро да се отърве от Анабел Грейнджър…

След по-малко от двайсет и четири часа Хийт влезе в любимия си ресторант «Сиена», готов да изпълни даденото обещание. На челото на Анабел беше написано: «Неудачница», и тази среща щеше да се окаже напразна загуба на време, с каквото той не разполагаше. Насочи се към обичайната си маса в далечния ъгъл на силно осветения бар, като пътьом размени поздрави с италианеца Карло, собственика на заведението. Хийт бе научил езика в колежа, а не от баща си италианец, който говореше само езика на пияниците. Старият умря от емфизем и цироза, когато Хийт беше на двайсет. Когато узна за смъртта му, не проля нито една сълза.

Набързо позвъни на Кейлеб Креншо, нападател от «Чикаго Старс», както и на Фил Тайри в Ню Орлиънс. Точно когато свърши с втория разговор, алармата на часовника му звънна. Точно в девет часа. Огледа се и… наистина видя Анабел Грейнджър да крачи към него. Но вниманието му бе привлечено от зашеметяващата блондинка до нея. Леле… Откъде я бе намерила тази красавица? Късата й права коса се спускаше в модна прическа до брадичката. Беше висока, с перфектни симетрични черти на лицето и дълги стройни крака. Значи, Тинкърбел * не е бръщолевила само празни приказки.

[Tinker Bell (англ.), популярна в България като Камбанка, Менче-Звънце или Зън-Зън — феята от «Питър Пан» (1904 г.) от Джеймс Матю Бари. — Бел.прев.]

Сватовницата му беше с около педя по-ниска от жената, с която смяташе да го запознае. Гъстата разрошена червеникавозлатиста коса сияеше като ореол около малката й глава. Късото бяло сако и яркозелената рокля с деколте, без ръкави, изглеждаха значително по-добре от вчерашното облекло, но при все това приличаше на наивна горска фея. Той се надигна от стола, когато тя пристъпи към запознанството.

— Гуен, да ти представя Хийт Чампиън. Хийт, запознай се с Гуен Фелпс.

Красавицата го изгледа преценяващо с интелигентните си, леко скосени кафяви очи.

— За мен е удоволствие — заговори с плътен, леко дрезгав глас. — Анабел ми разказа всичко за вас.

— Радвам се да го чуя. Това означава, че можем да говорим само за вас, което за мен ще бъде много по-интересно.

Прозвуча доста банално и му се стори, че дочу приглушено изсумтяване. Но лицето на Анабел все така грееше от желание да направи всичко възможно, за да му угоди.

— Не се засягайте, ако се усъмня в искреността ви — каза Гуен и се настани грациозно на стола, който той й предложи.

Жената излъчваше класа. Анабел дръпна стола насреща, но кракът му се закачи в този на масата. Прикривайки раздразнението си, той се протегна, за да го освободи. Тя беше ходеща напаст и той вече съжаляваше, задето настоя да остане с тях, но в онзи момент му се струваше добра идея. Когато реши да потърси услугите на агенция за запознанства, си обеща да направи процеса колкото е възможно по-ефективен. Хийт вече се бе запознал с две жени, предложени му от «Стабилни бракове». Още преди да пристигнат питиетата, вече знаеше, че никоя от тях не му подхожда, обаче изгуби няколко часа, преди да успее да ги разкара. Ала тази определено беше обещаваща.

Рамон дойде от бара, за да им вземе поръчките. Гуен си поръча сода, а Анабел избра нещо ужасно с помпозното название «Зелен фантом». При това през цялото време го наблюдаваше с изражението на притежател на куче, очакващ любимият му пудел да започне да изпълнява заучените трикове. Явно не можеше да разчита на нея да поведе разговора.

— От Чикаго ли сте, Гуен? — осведоми се той вежливо.

— Израснала съм в Рокфорд, но от много години живея тук, в Бъктаун.

Бъктаун бе едно предградие наблизо, в северна посока, популярно сред по-младите. Той самият бе живял там известно време и двамата си побъбриха малко на тамошния жаргон за незначителни неща, въпреки че именно това искаше да избегне първоначално. Стрелна с поглед госпожица сватовницата. Изглежда, не бе чак толкова глупава, защото мигом схвана безмълвния му намек.