Unknown - Сюзън Елизабет Филипс

— Познаваш ли Дийн?

Блондинката, която се опитваше да се увеси на дясната ръка на Хийт, не откъсваше очи от Робилард, докато красавецът раздаваше на тълпата прочутите си звездни усмивки. Тя трябваше да повиши глас, за да надвика поп музиката, връхлитаща от дансинга на «Уотъруъркс», където се вихреше тазвечерното частно парти. Макар че «Сокс» играеха в Кливланд, а «Булс» още нямаха мач в Чикаго, на купона имаше играчи от другите отбори, главно от «Старс» и «Беърс», както и от «Къбс», двама от «Блекхоукс» и вратарят на «Чикаго Файър». Сред бляскавата тълпа се виждаха неколцина актьори, една рок звезда и жени, десетки жени, всяка по-красива от другата — сексуалните придобивки на богатите и известните.

— Разбира се, че познава Дийн. — Брюнетката от другата страна на спортния агент изгледа презрително блондинката. — Хийт познава всички футболисти в града, нали така, любовнико?

Докато говореше, тя плъзна крадешком пръсти по вътрешната страна на бедрото му. Ала Хийт стоически пренебрегна мигновения отклик на възбудата си, както правеше винаги при подобни случаи, откакто реши да се подготви за брак и семейство.

Въпросната подготовка се оказа адски трудно изпитание.

Той си напомни, че е там, където искаше да бъде, единствено благодарение на това, че винаги се бе придържал към строго начертания си житейски план, а женитбата на трийсет и пет години бе следващата точка от него. Бъдещата му съпруга трябваше да бъде неоспорим символ на постиженията му, окончателното доказателство, че паркингът за каравани «Бо Виста» завинаги е останал в миналото.

— Познавам го — потвърди Хийт.

Не добави, че се надява да го опознае по-добре.

Робилард продължи напред, без да престава да се усмихва. Тълпата в «Уотъруъркс» се отдръпваше, правейки път на бившия играч от Южна Калифорния, откупен от «Чикаго Старс», за да смени най-добрия куотърбек на отбора, защото Кевин Тъкър бе обявил, че се оттегля от футбола в края на предстоящия сезон. Някаква загадка се криеше в миналото на семейството на Дийн Робилард и куотърбекът винаги отговаряше уклончиво, ако някой проявеше любопитство относно живота му. Хийт реши сам да се поразрови в миналото на футболиста и се натъкна на някои любопитни слухове, но предпочете да ги запази само за себе си. Братята Загорски, които досега се забавляваха с две брюнетки в другия край на бара, най-сетне зацепиха какво става и настръхнаха, готови за действие. Само след секунди два чифта мокасини «Прада» се запрепъваха енергично. Очевидно братята нямаха търпение първи да се доберат до апетитния залък.

Хийт не се включи в надпреварата и отпи лениво от бирата. Интересът на братята Загорски към Робилард не го изненада. Преди пет дни агентът на куотърбека бе загинал при изкачване на една стръмна скала, оставяйки го без представител, и сега братята Загорски, както и всички останали спортни агенти, се надяваха да заемат освободеното място. Загорски управляваха компанията «Зет Груп» — единствената спортна агенция в Чикаго, която беше равностоен съперник на бизнеса на Хийт. Младият мъж ги ненавиждаше главно заради липсата на всякаква етика в действията им, но и защото преди пет години му отмъкнаха изпод носа много изгоден договор за попълване на цял отбор, точно когато той самият най-много се нуждаеше от него. Върна им го, като им задигна Роко Джеферсън, което съвсем не се оказа трудно за него. Братята Загорски много ги биваше в обсипването на клиентите с щедри обещания, но не и в спазването им.

Хийт не хранеше илюзии за професията си. През последните десет години бизнесът на спортните агенти бе станал по-корумпиран дори от този на букмейкърите, събиращи залозите за бой с петли. В повечето щати издаването на лиценз се бе превърнало в пълна пародия. Всеки дребен мошеник, стига да понатрупа малко пари, можеше да си отпечата визитни картички, да се провъзгласи за спортен агент и да се впусне в лов на наивни атлети от университетските отбори, особено такива, които се задоволяваха с малко. Тези мръсници подаваха под масата тлъсти пачки на младите глупаци, обещаваха им луксозни автомобили и диаманти, наемаха им проститутки и плащаха «бонуси» на всеки, който можеше да уреди подписа на някой прочут спортист под договора за управление на кариерата му. Някои почтени агенти напуснаха бизнеса, защото не вярваха, че могат да останат честни при тази толкова нелоялна конкуренция. Но Хийт не преклони глава. Той обичаше работата си въпреки мръсните игри, които все по-често я съпътстваха. Обичаше прилива на адреналин, бушуващ в кръвта му при появата на всеки нов клиент и сключването на сделката. Обичаше да проверява доколко са гъвкави границите на установените правила. В това бе най-добър. Да, разтягаше границите на правилата, ала никога не ги нарушаваше. И никога не лъжеше клиентите си.