Миро_Д - Unknown

Жадуваше за отмъщение. Искаше да забие нож в черното му сърце. Да го изтезава и накрая да го убие, да го нарани така, както той я бе наранил. Как изобщо е могла да си въобрази, че е влюбена?

Следващият сезон беше непоносим. Извън снимачната площадка за Джорджи той все едно беше невидим. Ала по някаква ирония на съдбата, измъчващото я напрежение породи толкова мощно сексуално привличане на екрана, че рейтингите на сериала скочиха до небесата. По време на снимките Джорджи се стараеше да е заобиколена от приятелите си в снимачния екип или учеше в караваната си – правеше всичко възможно да избягва него и сквернословните му приятели, които вечно се мотаеха наоколо. Постепенно ненавистта й се превърна в солидна обвивка, достатъчно твърда, за да я предпазва.

Сезоните следваха един след друг и в началото на шестия изцепките на Брам започнаха да влияят отрицателно върху рейтинга. Пиянски оргии, безразсъдно шофиране, слухове за злоупотреба с наркотици. Феновете на доброто момче Скип Скофийлд бяха разстроени, но Брам не обръщаше внимание на предупрежденията на продуцентите. И когато в края на осмия сезон се появи порно видео с негово участие, всичко рухна.

Всъщност записът беше доста банален, но не достатъчно, за да се потули случващото се. Пресата пощуря и всички опити да се повлияе върху общественото мнение останаха безуспешни. Шефовете на канала решиха, че им е писнало от дивотиите на Брам Шепърд. „Скип и Скутър” беше спрян.

— По дяволите!

Джорджи подскочи стреснато, когато Брам се появи. За миг не можа да свърже сексуално разпасания, хилав млад негодник с пращящия от здраве, пораснал негодник, който вървеше към нея. Беше облякъл хотелски халат и косата му беше мокра от душа. Повече от всякога й се прииска да отмъсти за някогашното осемнайсетгодишно момиче.

Той изглеждаше необичайно мрачен, когато пристегна по-здраво колана на халата. Часовникът показваше два, което означаваше, че половината от този отвратителен ден вече е изтекла.

— Случайно да си видяла презервативи в кошчето за боклук?

Горещото кафе плисна върху ръката й и сърцето й спря. Джорджи хукна към спалнята и започна да претърсва кошчето, но откри само гащичките си. Върна се тичешком в дневната. Той насочи чашата си с кафе към нея.

— Надявам се, че си се изследвала след последния път, когато си спала с онзи боклук – бившия ти съпруг.

— Аз ли? – Искаше да запрати по него обувката си, но не можа да я открие. – Ти си този, който се чука с когото му падне. Проститутки. Стриптийзьорки. Секси момчета, които чистят басейните! – Осемнайсетгодишни девственици с глупави фантазии.

— Никога в живота си не съм се чукал със секси момчета, чистещи басейните.

Брам беше пословично хетеросексуален, но имайки предвид хедонистичната му природа, Джорджи беше сигурна, че това е само временен пропуск.

Той тутакси мина в контранастъпление.

— Затова пък поддържам инструмента си в идеално работно състояние и чист като сълза. Освен това никога не съм спал с Ланс Загубеняка или с някой от онези зализани женчовци, с които си го заменила.

Джорджи не вярваше на ушите си.

— Аз ли съм уличница? И това го казваш ти, който от четиринайсетгодишен нито една вечер не е спал сам в леглото си.

— А аз се обзалагам, че твоето често е празно. На трийсет и една. Ходила ли си на психиатър?

Благодарение на зоркото око на баща си, тя бе спала само с четирима мъже, но тъй като Брам беше първият й така наречен любовник и очевидно последният, общият брой не се бе променил.

— Имала съм десет любовници, така че можеш да задържиш палмата на разврата. Освен това аз също съм „чиста като сълза”. А сега се махай от тук. Смятай, че нищо не се е случило.

Но Брам бе насочил вниманието си към количката със закуската.

— Мамка му! Забравили са каната с „Блъди Мери”. – Започна да вдига сребърните капаци на блюдата. – Миналата нощ беше истинска тигрица. Ноктите ти деряха гърба ми, направо ме оглуши със стенанията си… – Седна и халатът му се разтвори, разкривайки мускулестото му бедро. – А какви неща ме молеше да ти направя… – Негодникът забоде вилицата си в парче манго. – Дори аз се засрамих.

— Ти не помниш нищо.

— Признавам, не помня много.

Много й се искаше да го попита какво точно си спомня. Доколкото го познаваше, можеше да я е изнасилил, ала някак си тази мисъл не й се струваше толкова ужасна, колкото предположението, че доброволно му се е отдала. Зави й се свят и тя се свлече в креслото до масата.