Миро_Д - Unknown

— Всичко е уредено. Моята кола ще ни чака пред задния вход – обяви Брам, когато Джорджи излезе от спалнята.

— Ще слезем с товарния асансьор. – Тя разтри челото си. – Все едно сме Рос и Рейчъл. Точно същото се случи с тях в края на сезона.

— Само дето Рос и Рейчъл не съществуват наистина !

Докато слизаха с асансьора, и двамата мълчаха. Тя дори не си даде труд да му каже, че ризата му е закопчана накриво.

Излязоха в служебния коридор и се отправиха към изхода. Още щом Брам отвори вратата, ги лъхна гореща вълна. Тя примижа на слънцето и пристъпи навън.

В лицето й щракна фотоапарат.

5

Мел Дъфи, Дарт Вейдър на папараците, ги бе уловил в обектива си. Джорджи бе завладяна от странното усещане, че се е отделила от тялото си и наблюдава трагедията някъде от високо.

— Поздравления! – възкликна Дъфи, щракайки трескаво с фотоапарата. – Както казваше моята баба ирландка: „Злото да ви забрави, от късмет да не се отървете”.

Брам стоеше неподвижно, с ръка върху дръжката на вратата, с накриво закопчана риза, стиснал здраво челюсти. Явно оставяше обясненията на нея. Този път Джорджи нямаше да позволи на чакалите да триумфират за нейна сметка.

— Много мило да получим това прекрасно пожелание на баба ти, но по какъв случай? – попита със сияйната усмивка на Скутър Браун.

Дъфи, противен дебелак, с червендалесто лице и рошава брада, се ухили широко:

— Видях копие от брачното ви свидетелство и говорих с онзи тип, извършил брачната церемония. Мяза на опърпана версия на Джъстин Тимбърлейк – продължи Дъфи, без да спира да снима. – След час материалът ще е в редакцията, така че по-добре ми разкажете цялата история. Обещавам да ви изпратя страхотен сватбен подарък. – Започна да снима от друг ъгъл. – И така, колко дълго…

— Няма никаква история – прекъсна го Брам, прегърна Джорджи през кръста и я дръпна обратно в сградата.

Пренебрегвайки надписа „Вход забранен за външни лица”, Дъфи улови вратата, преди да се затвори, и ги последва вътре.

— Джорджи, говори ли с Ланс? Той знае ли за това?

— Изчезвай! – процеди Брам.

— Стига, Шепърд. Всичко ти е ясно не по-зле, отколкото на мен. Това е най-пикантната звездна история за годината.

— Казах да изчезваш ! – изсъска Брам и се метна към фотоапарата на Дъфи.

Но преди да го докопа, Джорджи, в която все още бе останала капка здрав разум, сграбчи ръката му.

— Недей!

Папаракът отстъпи чевръсто, направи една последна снимка и изскочи навън.

— Без лоши чувства – подхвърли през рамо.

Брам се освободи от ръката й и понечи да хукне след него.

— Престани! – Джорджи прегради вратата с тялото си. – Какъв смисъл има да чупиш фотоапарата му?

— Ще ми олекне.

— Типично за теб . Все още продължаваш да разрешаваш проблемите си с юмруци.

— За разлика от теб, която се усмихваш на всеки задник, насочил обектив към теб, и се преструваш, че животът е цветя и рози. – Изгледа я с присвити очи. – И не ми се пречкай, когато следващия път реша да разбия нечия физиономия.

Появилият се в коридора помощник-сервитьор принуди Джорджи да преглътне гневния си отговор. Двамата се отправиха към товарния асансьор и в озлобено мълчание поеха нагоре. Когато стигнаха до апартамента, Брам отвори вратата с ритник и извади мобилния телефон от джоба си.

— Не! – Тя издърпа телефона от ръката му и се втурна към банята.

Той хукна след нея.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?

Тя хвърли телефона в тоалетната чиния, преди той да успее да го изтръгне от ръката й. Брам я избута грубо настрани и се втренчи във водата.

— Не мога да повярвам , че го направи!

Веднъж Скутър, без да иска, беше изпуснала семейния фотоалбум на мама Скофийлд в градинския фонтан и през останалата част на серията се опитваше да заличи следите си. Накрая Скип я спаси, като пое вината върху себе си. Но този път това нямаше да се случи.

— Няма да се обаждаш на никого, докато заедно не измислим какво да правим – заяви Джорджи.

— Нима?

Сърцето й натежа като олово и тя насочи целия си гняв към него.

— Не се прави на глупак. Аз съм американска икона, забрави ли? Ланс се измъкна като по чудо, но той беше господин Морална безупречност. Ти не си и няма да ти се размине.

Отражението на Брам в огледалото със стиснати челюсти не вещаеше нищо добро.

— Ще се придържаме към първоначалния ми план – заяви той. – Точно след час твоят пиар и този, когото аз смятам да наема, ще направят изявление пред пресата. Твърде много алкохол, твърде силна носталгия, оставаме си добри приятели и прочее отявлени лъжи. – Той изхвръкна от банята.