Миро_Д - Unknown

— Това би трябвало да е най-лесният развод в историята на Холивуд.

Думата „Холивуд” я накара да се смрази.

— Почакай! – Джорджи изпусна мобилния си телефон, изтича при него и измъкна хотелския телефон от ръката му.

— Какво правиш?

— Чакай малко да помисля. – Младата жена върна слушалката на мястото й.

— После ще мислиш.

Той посегна отново да вземе телефона, но тя го закри бързо с длан.

— Бракът – разводът – ще станат публично достояние. – Джорджи прокара свободната си ръка през сплъстената си коса. – Само след двайсет и четири часа всички ще узнаят. Ще настане истински медиен цирк с хеликоптери и преследване с автомобили.

— Ти си свикнала на това – изръмжа Брам.

Пръстите й бяха ледени, гадеше й се.

— Не мога да понеса още един скандал. Ако се препъна на тротоара, някой репортер тутакси разтръбява, че съм се опитала да се самоубия. Представям си какво ще измъдрят онези чакали, ако им попадне подобна сензация.

— Проблемът не е мой. Ти сама си натресе всички неприятности, като се омъжи за Загубеняка.

— Ще престанеш ли да го наричаш така?

— Той те заряза. Защо те е грижа?

— А ти защо го мразиш толкова много?

— Не го мразя заради себе си – рече той саркастично. – Мразя го заради теб, след като ти явно не си способна на подобни силни чувства. Този тип е мамино синче. – Вместо да я избута от телефона, той се наведе и измъкна изпод дивана обувката си, сетне огледа стаята за чорапите си. – Смятам да открия онази кучка, която ни упои.

Джорджи го последва в спалнята, опасявайки се, че може тайно да позвъни на адвоката си.

— Не можеш да си тръгнеш, докато не измислим правдоподобна история.

Брам намери чорапите си и приседна на леглото, за да ги обуе.

— Аз вече имам история – заяви и нахлузи първия чорап. – Ти си една отчаяна, жалка жена. Оженил съм се за теб от съжаление и…

— Няма да го кажеш.

Той надяна и другия чорап.

— … и след като съм изтрезнял, съм осъзнал, че не съм създаден за живот в несгоди и нещастия.

— Ще те съдя, кълна се.

— Я се стегни. Къде се дяна чувството ти за хумор? – Без никаква проява на чувство за хумор, той пъхна крак в обувката и се върна в дневната, за да търси другата. – Ще го обърнем на шега. Ще заявим, че сме попрекалили с чашките и на някакъв канал сме попаднали на повторение на „Скип и Скутър”. Обхванала ни е носталгия и бракът ни се е сторил добра идея.

Това може и да беше шега за него, но не и за нея. Никой нямаше да й повярва, ако разкаже за коктейлите, подправени с наркотици. За цял живот ще бъде заклеймена като неудачница и откачалка. Беше попаднала в капан, ала нямаше да позволи на най-злия си враг да види, че е в ръцете му, изцяло зависеща от милостта му. Пъхна юмруци в джобовете на халата.

— Трябва да възстановим по памет какво е станало миналата нощ. Все някой трябва да ни е видял. Ти имаш ли някакъв спомен?

— „Дай ми го целия, голямо момче” брои ли се?

— Поне веднъж можеш да се престориш на порядъчен човек.

— Не съм добър актьор.

— Познаваш всякакви криминални типове. Все ще намериш някой, който може да направи така, че да изчезне всякаква следа от брачното ни свидетелство, нали?

Очакваше Брам да отмине предложението й с презрително пренебрежение. Вместо това пръстите му застинаха върху копчето на ризата.

— Има един тип, с когото съм се виждал няколко пъти. Бивш общински съветник. Обича да движи със знаменитости. Надеждата е доста мъглява, но можем да му се обадим.

Тя нямаше по-добра идея, затова се съгласи.

Брам бръкна в джоба си.

— Очевидно това е твое. – Върху отворената му длан лежеше евтин метален пръстен с пластмасов „диамант”. – Не можеш да ме обвиниш, че нямам вкус.

Подхвърли й го и Джорджи изведнъж си спомни за един друг двукаратов годежен пръстен, заключен в банковия й сейф. Ланс й бе казал да го задържи, сякаш щеше някога да носи годежния пръстен, който й бе подарил.

Пусна пластмасовия диамант в джоба си.

— Фалшивите скъпоценности винаги са били символ на истинска любов.

Тя бе долетяла в Лас Вегас с частен самолет, затова се налагаше да се възползва от колата на Брам. Докато Джорджи си вземаше душ, той помоли един от служителите на хотела да докара автомобила му пред задния вход. Джорджи облече сиви памучни панталони и бяло горнище модел „прегърни ме” – най-малко биещите на очи дрехи, които бе взела със себе си.