Миро_Д - Unknown

— Но тази вечер съм тук, нали?

— Да, така е. – Той пресуши чашата си, угаси цигарата и се изправи. – Да вървим тогава.

Тя се втренчи недоумяващо в него. Цялата й самоувереност мигом се изпари.

— Да вървим?

Той кимна с глава към вратата с резбована котва върху дървото.

— Там.

Джорджи го погледна нерешително.

— Аз не…

— Тогава забрави. – Той сви рамене и понечи да си тръгне.

— Не! Идвам.

И отиде. Просто така. Без да попита нищо, тя го последва в първата каюта.

Върху двойното легло се въргаляше полуоблечена двойка. Вдигнаха глави, за да видят кой ги безпокои.

— Изчезвайте! – изкомандва Брам.

Те побързаха да се изнесат навън.

Трябваше да излезе с тях, но не го стори. Остана да стърчи насред каютата в глупавата леопардова рокля и сандалите с платформа, подръпвайки острите рижи къдрици, вперила поглед в затварящата се зад тях врата. Не се запита как така изведнъж той се заинтересува от нея. Не помисли каква цена ще плати, задето го последва безропотно. Просто стоеше там и му позволи да я притисне към вратата.

Той опря длани върху стената от двете страни на главата й. Палците му се плъзнаха в косата й и се заплетоха в къдриците. Тя потрепна и леко се намръщи. Брам наведе глава и я целуна. Миришеше на алкохол и цигарен дим. Джорджи отвърна на целувката с цялата страст на сърцето си. Наболата му брада ожули бузата й. Зъбите му изтракаха върху нейните. Нали точно това искаше тя – да види жената в нея, а не момичето, което според сценария на сериала той постоянно измъкваше от неприятности.

С един замах Брам сграбчи роклята за подгъва и я вдигна нагоре. Тя беше с миниатюрни полупрозрачни бикини. Ципът на джинсите му одраска голия й корем. Той прекалено бързаше и Джорджи искаше да го помоли да забави малко темпото. Ако на негово място беше някой друг, тя щеше да го отблъсне и да му заповяда да я отведе у дома. Но това беше Брам, а домът й бе далече. Позволи му да пъхне пръсти в бикините й и да я докосва където пожелае.

Преди тя да успее да се опомни, той свали бикините й и я дръпна към леглото.

— Лягай – заповяда кратко.

Джорджи приседна на ръба на леглото. През тънкия плат на роклята усети вибрациите от двигателите в машинното отделение и си каза, че точно за това мечтаеше. Той затършува в джоба си и извади презерватив. Наистина щеше да се случи.

Въпреки студа от климатика в каютата, Джорджи цялата бе плувнала в пот от нерви. Наблюдаваше мълчаливо как Брам изрита джинсите си, като се опитваше да не зяпа пениса му, но той беше напълно възбуден и тя не можа да отвърне поглед. Брам изхлузи тениската през глава, разкривайки гърдите си с изпъкнали ребра, с малки руси косъмчета. Тя се взираше упорито в тавана, докато той си слагаше презерватива.

Леглото беше високо, така че не му се наложи да се протяга надалече, за да придърпа бедрата й към ръба. Джорджи падна по гръб и се опря на лакти, а полата на роклята се събра под нея. Той раздалечи грубо коленете й и застана между тях. Лицето му беше напрегнато, а очите – замъглени, докато се взираше надолу към нея. Тя никога в живота си не се бе чувствала по-уязвима, безпомощно изложена на показ пред него.

Брам плъзна ръце надолу по бедрата й и ги повдигна. Стана й по-трудно да се опира на лакти. Вратът й я заболя от неудобната поза. Усещаше мириса на латекс от презерватива и неговата миризма на бира и тютюн, примесена с лекия аромат на женски парфюм. Пръстите му се забиха в дупето й, докато той проникваше в нея. Заболя я и тя потрепери от болка. Яхтата се разклати и той нахлу още по-надълбоко. Главата й се блъсна в стената, когато Брам започна да се движи в нея. Джорджи изви врата си, но това не помогна. Той влизаше и излизаше. Отново и отново. Джорджи гледаше идеално симетричните черти на бледото му лице, сенките, падащи върху страните му. Накрая по тялото му преминаха конвулсии.

Лактите й отмаляха и тя падна по гръб. Миг по-късно той излезе от нея и пусна краката й на килима. Бедрата й бяха толкова вцепенени, че не можа да ги доближи едно до друго. Той изчезна в малката баня на каютата. Джорджи смъкна роклята надолу и си каза, че все още не е късно и всичко може да се оправи. Сега той може би щеше да я види в друга светлина. Двамата ще разговарят. Ще бъдат повече време заедно.

Тя прехапа устни и някак си успя да се изправи върху треперещите си крака. Той излезе от банята и запали цигара.

— До скоро – промърмори и вратата се хлопна зад гърба му.

В мига, в който ключалката щракна, всичките й фантазии се разбиха на пух и прах и девойката най-сетне проумя що за човек беше мъжът, в когото толкова време беше влюбена – груб, безчувствен, самовлюбен и егоцентричен негодник. Видя и себе си – глупава, копнееща за любов наивница. Срамът я събори на колене, в гърдите й се разгоря омраза към самата нея. Тя не знаеше нищо за хората, за живота. Умееше единствено да прави глупави физиономии пред камерата.