Миро_Д - Unknown

— Ти си знаел, че в онези питиета има наркотици? Знаел си и не си й попречил?

— Не знаех. Не и докато не изпих своето и не осъзнах, че за пръв път щом те погледна, не изпитвам обичайното отвращение !

На вратата се почука и един глас обяви, че е румсървисът.

— Върви в спалнята! – изсъска Джорджи. – И ми дай твоя халат! Таблоидите имат шпиони навсякъде. Побързай!

— Да не си посмяла да ми нареждаш!

— Моля те, побързай, кретен такъв!

— Повече ми харесваше като пияна. – Той смъкна халата, метна го върху ръката й и изчезна.

Тя захвърли чаршафа зад дивана, нахлузи халата и на път към вратата завърза набързо колана.

Сервитьорът вкара количката и подреди чиниите върху масата за хранене, разположена под позлатения полилей. Джорджи чу шуртенето от душа в банята. Всички ще разберат, че не е прекарала сама нощта. За щастие, никой не знаеше с кого точно е била, така че това можеше да се обърне в нейна полза.

Сервитьорът най-сетне излезе. Тя си наля чаша кафе, сетне запреплита крака към прозореца, опитвайки се да се окопити. Долу туристите се събираха, за да наблюдават величествения фонтан, изригващ хиляди литри вода в минута. Какво се бе случило миналата нощ в тази спалня? Джорджи не помнеше нищо. Само първия път…

Деня, когато се срещнаха. Тя беше на петнайсет, а той – на седемнайсет. Красотата му я остави безмълвна и потресена, едва смогна да си поеме дъх, но той я удостои само с презрителна гримаса и скучаещия поглед на арогантните си лавандулови очи. Съвсем естествено, тя бе напълно покорена.

Предупрежденията на баща й само засилваха увлечението й по него. Брам беше надменен, капризен, недисциплиниран и великолепен – неустоима съблазън за едно романтично петнайсетгодишно момиче – но по време на първите два сезона той изобщо не й обръщаше внимание, освен по време на снимки. Тя може и да беше по кориците на десетките тийнейджърски списания, но си оставаше мършаво хлапе с яркозелени очи, кръгли румени бузи и голяма жабешка уста. Заради грима по кожата й постоянно избиваха пъпки, а ситните оранжеви къдрици на сирачето Ани я правеха да изглежда още по-малка. Няколкото срещи със симпатични млади актьори не успяха да повдигнат самочувствието й, тъй като бяха уредени от баща й с рекламна цел. През останалото време Пол Йорк държеше дъщеря си под ключ, по-далеч от пороците на Холивуд.

Ослепителната красота на Брам, самоувереността, нахалството и непукисткото му държание на хулиган още повече разпалваха въображението й. За пръв път срещаше толкова непокорен и безпардонен младеж, който не се съобразяваше с никого и пред никого не угодничеше. Смееше се гръмко, за да привлече вниманието му. Купуваше му подаръци – нов компактдиск, скъпи шоколади, тениски със забавни надписи, които той нито веднъж не облече. Запомняше най-смешните вицове, за да му ги разкаже, съгласяваше се с всяко негово мнение и правеше всичко, за да му се хареса, но щом камерите преставаха да работят, тя ставаше невидима за него.

Контрастът между бедното момче с ужасни маниери, израснало на улицата, и отличника с безупречно възпитание и произход, който Брам играеше, я очароваше безкрайно. Джорджи се опитваше да узнае колкото се може повече за него от разпасаните му бъбриви приятели, които вечно се мотаеха на снимачната площадка.

Брам беше отраснал в „Саут Сайд” в Чикаго. Когато бил на седем, майка му починала от свръхдоза и момчето било принудено да се грижи само за себе си. Безотговорният му баща, бояджия, рядко се хващал на работа и измъквал пари от приятелките си, за да си купи халба бира. Умрял, когато Брам бил на петнайсет. Не след дълго Брам напуснал училище и започнал да скита из улиците, прехранвайки се с малки кражби. Един ден богата четирийсетгодишна вдовица, занимаваща се с благотворителност, го забелязала в кухнята за бедни и го взела под крилото си – може би и в леглото – Джорджи така и не го узна със сигурност. Жената бе поизгладила острите му ръбове и го убедила да стане модел. След като един от скъпите магазини за мъжка мода го направил лице на кампанията си, той зарязал благодетелката си, взел няколко уроци по актьорско майсторство и получил две роли в един от местните театри, което го бе довело и на кастинга за „Скип и Скутър”.

Беше започнал четвъртият сезон на сериала. Джорджи се бе зарекла да докаже на Брам, че вече не е глупава и безинтересна досадница, а привлекателна осемнайсетгодишна девойка. Снимките започнаха в Чикаго, през юли. Един от приятелите безделници на Брам спомена, че той е наел яхта за съботен круиз по езерото Мичиган. Щеше да бъде нощ на див купон, с много алкохол и жени. Възползвайки се от това, че баща й бе заминал в Ню Йорк за уикенда, Джорджи реши да се появи на яхтата.