Миро_Д - Unknown

Дълго избира какво да облече и накрая се спря на рокля с презрамка през врата в леопардов десен и сандали с малка платформа. Когато стъпи на палубата, забеляза, че повечето жени бяха по къси шорти и горнища на бански. Ар Кели гърмеше от уредбата на борда. Жените бяха двайсетинагодишни, с лъскави коси, дълги крака и секси тела, но Джорджи блестеше с ореола на славата и когато яхтата напусна пристанището, те постепенно зарязаха приятелите на Брам, за да си поговорят с нея.

— Може ли да получа автограф за племенницата си?

— Вземаш ли уроци по актьорско майсторство и тям подобни?

— Голяма си късметлийка, че работиш с Брам. Той е най-сексапилният мъж на планетата.

Джорджи се усмихваше и раздаваше автографи, като погледът й постоянно шареше из тълпата за Брам.

Най-после той излезе от каютата си. Носеше омачкани шорти и кафява тениска. От двете му страни се бе увесила по една красавица, в ръката си държеше чаша, а от устните му висеше цигара. Джорджи го желаеше толкова силно, че изпитваше физическа болка.

Изгря луната и купонът се развихри с пълна сила – тъкмо от подобни сбирки я предпазваше баща й. Едно от момичетата свали горнището си. Мъжете закрещяха и задюдюкаха одобрително. Две от жените започнаха да се целуват. Джорджи нямаше да се впечатли, ако бяха лесбийки, ала те не бяха. Повдигаше й се само при мисълта, че го правят единствено за да направят пошло представление на мъжете. Когато започнаха да си опипват гърдите, тя се измъкна в салона, където неколцина от гостите висяха на бара, а други се бяха полуизлегнали върху белия кожен диван във формата на подкова.

От климатика духаше студена струя към глезените й. Беше лелеяла толкова много надежди за тази вечер, а Брам дори не й бе проговорил. Неприятните крясъци и свиркания над главата й станаха още по-силни. Мястото й не беше тук. Всъщност мястото й не беше никъде другаде, освен пред камерата.

Вратата се отвори и Брам заслиза лениво по стълбите. Този път беше сам. Когато се отпусна в креслото недалече от нея и я огледа от главата до петите, в гърдите й избуя надеждата, че може би я е последвал. Съчетанието от спретнатата прическа на Скип, златистата набола брада и новата татуировка, обвиваща слабия му бицепс точно под ръкава на трикотажната тениска, я изпълваше с трепетно вълнение. Той преметна крак през страничната облегалка на креслото и отпи от чашата, без да сваля поглед от Джорджи.

Тя се опита да каже нещо остроумно, но успя да изстиска само:

— Страхотно парти.

Той се намръщи отегчено, запали нова цигара и се взря в нея през дима с присвити очи.

— Ти не беше поканена.

— И въпреки това дойдох.

— Което означава, че татенцето не е в града.

— Невинаги правя това, което той ми нарежда.

— На мен не ми се струва така.

Джорджи сви рамене и се опита да си придаде непукистко изражение. Той тръсна цигарата върху килима. Тя така и не разбра с какво бе заслужила неприязънта му. Хрумваше й единствено, че е заради по-високия й хонорар, ала вината не беше нейна.

Брам посочи с чашата към тавана.

— Май купонът стана твърде див за теб?

Искаше да му обясни, че не може да наблюдава как момичетата горе се унижават, но той и без това я смяташе за лицемерна моралистка.

— Съвсем не.

— Не ти вярвам.

— Ти не ме познаваш. Само така си мислиш. – Опита се да си придаде загадъчен вид и сигурно се бе получило, защото той я изгледа така, като че ли я виждаше за пръв път.

От влагата рижавите й къдрици бяха разрошени, но гримът й изглеждаше добре. Беше си сложила бронзови сенки на клепачите и светлобежово червило върху устните, за да не подчертава голямата си уста. Скутър Браун никога не би облякла рокля с леопардов десен и за да изтъкне различието между героинята и себе си, Джорджи беше сложила подплънки в сутиена си. Но когато погледът на Брам се спря върху гърдите й, имаше чувството, че той се досеща за измамата й.

Той издуха тънка струйка дим.

— Хващам се на бас, че още си девствена.

Тя завъртя очи.

— Аз съм на осемнайсет. От две години не съм девствена. – Сърцето й се разтуптя тревожно заради лъжата.

— Щом казваш.

— Той беше по-голям от мен. Ти го познаваш, но няма да ти кажа името му.

— Лъжеш.

— Пада си по властни жени и затова скъсах с него. – Харесваше й колко опитно и светски прозвуча, но подигравателната му усмивка не беше особено окуражаваща.

— Татко Пол няма да позволи на по-възрастен мъж да се доближи до теб. Той никога не те изпуска от поглед.