Брет Елис - Американски психар

– И как да избягвам такива положения? – провикна си Райнбек зад гърба ми.

– Купувай само известни марки от познати търговци и свали тия рога, Райнбек, че с тях приличаш на малоумник. Извини ме. – Зарязвам го, но преди това виждам, че започва да опипва украсата на главата си. – Оуен! – възкликвам радостно и му подавам ръка, а с другата грабвам едно мартини от подноса на преминаващ елф.

– Маркъс! Весела Коледа! – поздравява ме той и раздрусва ръката ми. – Как я караш? Да не си станал работохолик?

– Май ти ще ставаш работохолик – смигвам му. – Не съм те виждал от доста време.

– Току-що пристигнахме от "Никърбокър Клуб" – обяснява ми той и поздравява някакъв тип, който се блъсва в него. – Здравей, Кинсли. – После пак се обръща към мен. – Оттук отиваме в "При Нел". Лимузините ни чакат отвън.

–Трябва някой ден да обядваме заедно– подхвърлям, опитвайки се да стигна до въпроса за сметката на "Фишър", без да изглежда нахално.

– Да, чудесно би било – отвръща той. – Можеш да довeдeш и...

– Сесилия ли? – помагам му.

– Да. Сесилия.

– О, Сесилия направо ще... е на седмото небе.

– Ами дай да се уговорим нещо тогава – усмихва се той.

– Добре. Можем да отидем... в "Бернардин" – предлагам му и след кратка пауза добавям: – Правят хубави морски специалитети. Какво ще кажеш?

– "Бернардир" е сред десетте най-добри заведения за тази година в "Загат" – кимва той одобрително. – Сигурно знаеш?

– Можем да хапнем... – отново умишлено правя пауза – ... рибка някаква. Или не искаш?

– Морски таралежи – отвръща Оуен, докато оглежда наоколо. – Мередит страшно си пада по морските таралежи.

– Нистина ли? – питам учтиво.

– Мередит! – провиква се той, втренчен някъде зад мен. – Ела за малко.

– Тя тук ли е? – питам.

– Ей я там, говори със Сесилия. Мередит – пак извиква той и маха с ръка.

Обръщам се. Мередит и Ивлин си пробиват път към нас. Обръщам се пак с лице към Оуен. Мередит и Ивлин застават до нас. Мередит е с вълнена рокля със ситни перли и болеро "Джефри Бийн" от "Барни", златни обеци "Джеймс Савит" с диаманти (за около тринайсет бона) и ръкавици "Джефри Бийн" от "Портолано Продъктс".

– Какво има, момчета? Какво обсъждате? Сигурно коледните подаръци, а? – пита тя.

– Морските таралежи в "Бернардин", скъпа – отвръща Оуен.

– Любимата ми тема. – Мередит увесва ръка на рамото ми и сякаш да не чуят останалите, ми доверява: – Страхотни са.

– Възхитителни – кашлям нервно.

– Какво ще кажете за салатата "Уолдорф"? – пити Ивлин. – Хареса ли ви?

– Сесилия, скъпа, още не съм я опитал – оправдава се Оуен, забелязал някой познат в другия край на стаята.

– Но бих искал да знам защо коктейлите с яйце разнася Лорънс Тиш.

– Това не е Лорънс Тиш – проплаква Ивлин съвсем отчаяна. – Това е коледен елф. Какви си му ги надрънкал, Патрик?

– Никакви – отвръщам. – Сесилия!

– Освен това, Патрик, ти си Сърдитко.

Щом чувам повторно името си, веднага започвам да бърборя безсмислици с надеждата, че Оуен не е забелязал нищо.

– Мислех, че е, нали знаеш, някаква смесица от двете...– запъвам се, оглеждам ги, преди да изтърся – ...някакъв коледен Тиш.

Припряно дръпвам китка магданоз от печения фазан в блюдото на преминаващ елф и я вдигам над главата на Ивлин, преди да се усети.

– Внимание, имел! – извиквам и хората около нас бързо се навеждат.

Тогава целувам Ивлин по устните, без да изпускам от погледа си Оуен и Мередит, които ме гледат учудени, а с периферното си зрение забелязвам Кортни – тя разговаря с Райнбек и ме стрелка с гневни очи.

– О, Патрик... – пак започва Ивлин.

– Сесилия! Бързо ела с мен. – Дръпвам я за ръката и се обръщам към Оуен и Мередит. – Извинете ни. Трябва да поговорим с този елф и да изясним цялата работа.

– Много съжалявам – извинява им се Ивлин и вдига виновно рамене, но аз я повличам настрани. – Патрик, какво има?

Избутвам я я към кухнята.

– Патрик? Защо ме доведе тук? – пита тя.

– Слушай – сграбчвам я за раменете, – хайде да се чупим.

– О, Патрик – въздъхва тя, – не мога да изчезна простотака. Не ти ли е приятно тук?

– Защо да не можеш? Толкова ли е неразумно? Достатъчно си стояла с гостите.

– Но, Патрик, това е моят коледен купон – вайка се тя. – Освен това елфите всеки момент ще запеят "О, Таненбаум".

– Хайде, Ивлин. Да се махаме – увещавам я и усещам,

че всеки момент може да изпадна в истерия, скован съм от

паника, страхувам се, че ей сега в кухнята ще влезе Пол Оуен или, още по-лошо, Маркъс Халбърстам. – Искам да те откъсна от всичко това.