Брет Елис - Американски психар

– Гадна отрепка – измърморвам достатъчно високо, за да ме чуе.

Когато свивам по улицата на Ивлин, забелязвам, че още не са вдигнати полицейските заграждения около къщата на съседката ѝ Виктория Бел, на която ѝ отрязаха главата. Четири лимузини са паркирани отпред, двигателят на едната работи.

Закъснял съм. Холът и трапезарията вече са претъпкани с хора, с които не изпитвам особено желание да разговарям. От двете страни на камината стърчат високи елхи с мигащи светлинни по тях. От компактдиска ечат стари коледни песни от шейсетте години в изпълнение на "Ронетс".

Келнер в смокинг разлива шампанско, забърква коктейли " Манхатън" и мартинита, отваря бутилки пино ноар "Калера Йенсен" и шардоне "Шапле". Бутилки двайсетгодишно порто са наредени на импровизирания барплот между вази с цветя; червена покривка е сложена върху дълга разтеглена маса, а на нея са подредени безброй чинии, купички с печени лешници, миди, раци, супа от целина и ябълки, хайвер от есетра върху хапки препечен хляб, чесън с оцет, печена гъска, пълнена с кестени, плодови торти, печена патица, печен телешки бут, зеленчуков щрудел и салата "Уолдорф", скариди, сладкиши с бял шоколад, суфле от зелени чушлета, печена яребица със сос, картофи с лук, баница с кайма, шоколадови таралежки, лимонови пасти и орехова торта. Навсякъде горят свещи, всичките в сребърни свещници "Тифани". И макар да е напълно възможно да халюцинирам, из навалицата щъкат дребосъци, облечени в зелено-червени костюми на горски духове, които paзнасят на табли мезета. Правя се, че не ги забелязвам, насочвам се право към бара, където удрям на екс чаша нелошо шампанско, и се приближавам до Доналд Питърсън, чиято глава, като на повечето мъже тук, е украсена с хартиени гирлянди. В другия край на стаята е застанала Касандра, петгодишната дъщеря на Мария и Даруин Хътън, облечена в кадифена рокличка с фуста от "Нанси Халсър" за седемстотин долара. Глътвам още една чаша шампанско и минавам на мартини, после на водка "Абсолют". След като се съвземам, оглеждам по-подробно обстановката и констатирам, че джуджетата все още са тук.

– Прекалили са с червения цвят и това ме дразни – промърморвам на себе си.

– Здрасти, Макклой – обръща се към мен Питърсън.

– Какво ще кажеш, а?

Бързо се окопитвам и механично му отвръщам с въпрос:

– Това британското изпълнение ли е на "Клетниците, или не?

– Абе, радвай се на Коледата – възкликва пиянски той и ме сочи с пръст.

– Добре де, каква е тази музика? – питам го, искрено отегчен. – А, между впрочем, господине, украсете стаите със свещени клонки.

– Бил Септър – отвръща той и свива рамене. – Септър или Скептър, нещо такова.

– Защо не вземат да пуснат "Токинг Хедс", а? – възмущавам се.

В другия край на стаята стои Кортни с чаша шампанско в ръка и не ми обръща никакво внимание.

– А може би това е "Клетниците"? – гадае той.

– Американската или британската версия? – присвивам очи го гледам изпитателно.

– Ъъъ,британската – отсича той, а едно от джуджетата си пъхва в ръцете салати "Уолдорф".

– Определено е тя – заявявам и изпращам с поглед джуджето, което се отдалечава с патешка походка.

Изведнъж към нас се втурва Ивлин, облечена в сако от самурена кожа и велурени панталони "Ралф Лоран", в едната си ръка държи клонка имел, която вдига над главата ми, а в другата – захарна пръчица.

– Внимание, имел! – извиква тя и ме целува сдържано по бузата. – Весела Коледа, Патрик. Весела Коледа, Джими.

– Весела... Коледа – измънквам и не мога да я отблъсна, защото в едната си ръка имам чаша с мартини, а в другата държа чинията със салата "Уолдорф".

– Закъсняваш, скъпи – укорява ме тя.

– Не е вярно – отвръщам, без да се оправдавам.

– О, закъсня, закъсня – изчуруликва тя.

– Тук бях през цялото време. Просто не си ме забелязала.

– О, не се мръщи, Сърдитко. – Тя се обръща към Питърсън. – Виждаш ли го какъв е сърдитко този Патрик?

– Да бе, ама че работа – въздъхвам и търся с поглед Кортни.

– Мамка му, всички знаем, че Макклой е сърдитко – мучи Питърсън с пиянския си глас. – Здравей бе, Сърдитко.

– И какъв подарък ще си поиска господин Сърдитко за Коледа? – пита Ивлин с престорено детско гласче. – Слушкал ли е господин Сърдитко през годината?

–Сърдитко иска шлифер "Бърбери" – отговарям с въздишка, – кашмирен пуловер "Ралф Лоран", нов "Ролекс", радиокасетофон...

Ивлин спира да смуче захарната пръчка и ме прекъсва:

– Да, ама ти нямаш кола, скъпи.