Брет Елис - Американски психар

– Няма значение – въздъхвам отново. Искам авторадиокасетофон, и толкоз.

– Как е салатата? – пита ме Ивлин загрижено. – Добре ли е на вкус?

– Превъзходна е – измънквам и опъвам врат, за да видя нещо интересно. – Да не би да си поканила на този купон и Лорънс Тиш?

– Какви ми ги разправяш.

Тя се обръща в посоката, накъдето гледам.

– Онзи, дето разнася сандвичите, не е ли Лорънс Тиш?

– Божичко, Патрик, това не е никакъв Лорънс Тиш, а един от коледните елфи.

– Какъв бил този? Джудже ли каза?

– Елфи – подчертава тя. – Помощници на Дядо Коледа. Виж ги само какви са сладури. Онзи там е Рудолф, другият, дето раздава захарни пръчки, е Блицен, а пък ей там – това е Донер...

– Чакай, чакай, Ивлин – прекъсвам я и затварям очи стиснал в ръка чинията със салата "Уолдорф". Избива ме пот, познато състояние, но защо? Да не би да съм ги срещал тези елфи някъде другаде? Все тая. – Според мен това са имената на елените. Не на елфите. Блицен се казваше единият от елените.

– Да бе, единственият с еврейско име – напомня ни Питърсън.

– О... – Ивлин изглежда смутена от тази новина и се обръща към Питърсън. – Наистина ли?

Той свива рамене, замисля се и придобива съвсем отчаян вид.

– Хайде стига, мила моя. Елени, елфи, сърдитковци, брокери... Голям праз! Какво ни интересува? Шампанско нали има, какво повече, а? – Той ме сръгва с лакът в ребрата. – Прав ли съм бе, Сърдитко?

– Страхотен коледен купон, нали? – пита ме тя с надежда в очите.

– Да, наистина, Ивлин – уверявам я. – Страхотен купон, честна дума, не те будалкам.

– Но господинът закъсня – цупи се тя и размахва заканително клонката имел. – И не каза дори една добра дум за салатата "Уолдорф".

– Слушай, Ивлин, тази вечер в този огромен град има още много коледни купони, на които можех да отида, но аз избрах да дойда при теб. Защо, ще попиташ ти. Защо, питах се и аз. Все още не съм намерил задоволителен отговор, но фактът си е факт – аз съм тук, така че радвай се и благодари на Бога, скъпа моя.

– О, значи това е подаръкът ми за Коледа, така ли? – пита тя саркастично. – Ах, колко си мил, Патрик.

– Не, това е подаръкът ти. – Подавам ѝ макаронче, залепнало кой знае как на ръкавела на ризата ми. – Заповядай.

– О, Патрик, иде ми да заплача – отвръща тя и вдига макарончето на светлината на свещта. – Разкошен е. Да си го закача ли още сега?

– Не, нахрани с него някой елф. Ей онзи там изглежда съвсем прегладнял. Извинявай, ама трябва да си взема нещо за пиене.

Подавам ѝ чинията със салатата "Уолдорф", подръпвам закачливо еленовото рогче на главата на Питърсън и се понасям към бара, като си тананикам "Тиха нощ", леко потиснат от тоалетите на дамите тази вечер – кашмирени пуловери, блейзери, дълги вълнени рокли, кадифени костюми блузи с поло-яки. Студено време, какво да се прави. Никаква разголена плът.

Близо до бара е застанал Пол Оуен с чаша шампанско в ръка и разглежда старинния си сребърен джобен часовник ( без съмнение от "Хамахер Шлемер"). Тъкмо се каня да ида при него и да му подметна пак нещо за проклетата сметка на"Фишър", когато в старанието си да не настъпи един елф в мен се блъсва Хъмфри Райнбек, все още с кашмирено палто "Кромби" от "Лорд енд Тейлър", двуреден вълнен смокинг, памучна риза "Пери Елис", вратовръзка" Хюго Бос" и хартиени еленови рога на главата.

– Здрасти, Бейтмън, миналата седмица занесох на шивач да ми преправи едно ново яке от туид на рибена кост – изрецитирва ми сякаш наизуст копелето недно.

– Е, в такъв случай приемай поздравления – отвръщам и се здрависвам с него. – Много е... шик.

– Благодаря. – Той се изчервява и свежда поглед. – Както и да е, та шивачът забелязал, че търговецът свалил оригиналния етикет и зашил на негово място своя. Кажи ми сега това законно ли е?

– Абе, какво да ти кажа, тая работа е много объркана – отвръщам му, като си пробивам път през тълпата.

– Щом търговецът е купил от производителя една серия облекла, има законното право да смени оригиналния етикет със своя. Законът обаче не разрешава да се слага етикет на друг търговец.

– Добре де, защо е така? – пита той и се опитва да отпие от мартинито си, без да изостава от мен.

– Защото данните за състава на плата, страната производител и регистрационният номер на производителя трябва да останат непокътнати. Подправянето на етикети се установява много трудно и такива случаи рядко се докладват – извиквам през рамо.

Кортни целува Пол Оуен по бузата, ръцете им са здраво стиснати. Заковавам се на място като вдървен. Райнбек се блъсва в мен. Но тя отминава и маха с ръка на някого в другия край на стаята.