Брет Елис - Американски психар

– Здрасти, Дейвис – поздравява ме той и по необясними причини започвам да му изреждам по азбучен ред имената на всичките осем еленчета на Дядо Коледа.

Когато свършвам, той се усмихва и ми казва:

– Слушай, на двайсети в "Некение" има коледен банкет, ще се видим там, нали?

Също усмихнат, го уверявам, че на двайсети непременно ще съм в "Некение", тръгвам си и полугласно се провиквам:

– Абе, що не вземеш да се гръмнеш, скапанякоооо., Продължавам по Петдесет и осма улица, викам си като откачен и блъсвам куфарчето си "Ботега Венета" в една стена. На Лексингтън друг хор пее "Чуй вестта на aнгелите", заставам пред тях и правя няколко танцови стъпки после се понасям като зомби към "Блумингдейл", втурвам се към първата закачалка с вратовръзки, хващам с два пръста една от тях и прошепвам заговорнически на тъпанара зад щанда:

– О, страхотни са, върхът са...

Онзи ме поглежда закачливо и пита дали съм фотомодел.

– Ще се видим в ада, момко – отвръщам му и продължавам нататък.

...вази, меки шапки с пера отстрани, несесери от кожа на алигатор със златно-сребърни флакончета и четки в тях за двеста долара, свещници, калъфки за възглавници, ръкавици, чехли, пудриери, ръчно плетени памучни пуловери, кънки с кожени обувки, ски очила за нощно виждане "Порше", антични аптекарски съдове, диамантени обеци, копринени вратовръзки, ботуши, стъкленици с парфюм, пак диамантени обеци и ботуши, стъклени чаши за водка,фотоапарати, масички на колелца за сервиране от махагоново дърво, шалове, одеколон за бръснене, фотоалбуми, керамични кухненски съдове, обувалки за по двеста долара, раници, алуминиеви купички за храна, пак калъфки за възглавници...

Докато се щурам из "Блумингдейл", някаква празнота се разтваря пред мен и ме кара да потърся телефон,та да проверя обажданията на телефонния ми секретар у дома. След това, готов да ревна със сълзи, глътвам три халциона (тъй като тялото ми се е приспособило към тези хапчета и те вече не ме приспиват, само разсейват пълната ми лудост ) и се отправям към козметичния щанд, където с кредитната карта "Американ Експрес" купувам шест туби крем за бръснене, нервно флиртувам с момичетата зад щанда и си мисля, че тази празнота навярно е свързана с начина, по който се държах с Ивлин в "Баркадия" онази вечер, макар че твърде възможно е причината да се корени в проблема с настройката на видеоапарата ми. Това ме подсеща, че не трябва да пропускам коледното празненство у Ивлин (дори ми се ще да поканя някоя от продавачките да дойде с мен) и че трябва да прегледам техническото описание на видеото, за да оправя настройката му. Забелязвам десетгодишно момиченце, застанало до майка си, която купува шал и някакви бижута, и си казвам: "Не е лошо." Облечен съм в кашмирено палто, двуредно карирано спортно сако, вълнени панталони, щампирана копринена вратовръзка всичко от "Валентино Кутюр", и кожени обувки "Алън Едмъндс" с връзки.

Коледен купон

C Чарлс Мърфи се наливаме в "При Ръждивия", за да събера сили, преди да отида на коледния купон у Ивлин. Облечен съм в двуреден вълнен костюм с копринени нишки с четири копчета на сакото, памучна риза "Валентни Кутюр" с копчета на яката, щампована копринена вратовръзка "Армани" и съм обул кожени мокасини "Aлън Едмъндс" Мърфи е с двуреден габардинен костюм "Куреж", раирана памучна риза с илици на яката и копринена вратовръзка "Хюго Бос". Изнася тирада срещу японците.

– Купиха "Импайър Стейт Билдинг" и "При Нел", представяш ли си, Бейтмън? – възкликва той на втората си водка "Абсолют" с лед и думите му събуждат нещо в мен.

След като си тръгвам от "При Ръждивия", някъде на Горен Уест Сайд се спотайвам в един тъмен вход, който преди водеше към "При Карли Саймън", страхотен pесторант на Джей Акейл, затворен миналата есен, и с жи вотински скок се хвърлям върху преминаващо японче – разносвач на храна, смъквам го от велосипеда му и го завличам във входа, краката му се заплитат между металната рамка, което ми е от полза, защото, когато прерязвам гърлото му – леко и безпроблемно, велосипедът тежи на краката му и ги няма обичайните в подобни случи спазмични приритвания, но то все пак успява да повдигне пет-шест пъти велосипеда, докато се дави в собствената си топла кръв. Отварям кутиите с японски специалитет и ги обръщам отгоре му, ала за голямо мое учудване вместо суши, теряки, ръчно омесени кифлички и юфка, върху окървавеното му хриптящо лице се посипват пиле с кашу, китайска яхния от говеждо и кучешко месо и скариди с пържен ориз. Тази грешка – явно не бях попаднал на правилния азиатец – ме изнервя и подтиква да проверя за кого е предназначена поръчката. Името е Сали Рубинщайн. На гърба на листа с химикалката си "Монблан" написвам: " Ще те сбарам и тебе, кучко", хвърлям поръчката върху лицето на мъртвото момче, свивам смутено рамене и му се извинявам с едно "Хм, съжалявам". Тогава се сещам, че "Шоуто на Пати Уинтърс" тази сутрин бе посветено на " Момичета, които правят секс срещу наркотици". Днес прекарах два часа в спортния клуб и вече мога да правя двеста лицеви опори за по-малко от три минути. Недалеч от къщата на Ивлин минавам покрай премръзнал скитник и му давам една от кутиите с кльопачка, които взех като плячка от онова злощастно азиатче. Просякът веднага натъпква устата си и ми кима в знак на благодарност.