Брет Елис - Американски психар

– Ами може би някоя събота тогава? – пита тя предпазливо, сякаш да не ме обиди.

– Тази събота ли? – питам и пак поглеждам часовника си.

– Да – свива тя рамене срамежливо.

– О, съжалявам, не мога. На матине съм, "Клетниците" – скалъпвам светкавично лъжата. – Слушай, трябва да бягам. Съвсем закъснях... – Нервно приглаждам косата си с ръка и с огромно усилие добавям: – Аз ще ти се обадя.

– Добре – усмихва се тя облекчено. – Обади се.

Поглеждам още веднъж зверски към дъртата китайка и изхвръквам от ателието. Хуквам по улицата след несъществуващо такси и спирам чак през две преки и... изведнъж съзирам много красиво бездомно момиче да седи на стъпалата пред една къща на Амстердам със пластмасова чашка за кафе на стъпалото под краката ѝ. Сякаш воден от радар, тръгвам към нея усмихнат и ровичкам из джобовете си за монети. Лицето ѝ е твърде младо и свежо, с цвят, който не е характерен за скитниците. Това прави участта ѝ още по-сърцераздирателна. Разглеждам я много внимателно, докато прекосявам тротоара, за да стигна до стъпалата, на които е седнала с клюмнала глава, загледана в празния си скут. Вдига глава, когато усеща, че съм застанал пред нея. Мерзостта ми се изпарява и в желанието си да предложа нещо мило, нещо обикновено, се навеждам напред с очи, излъчващи съчувствие към тъжното ѝ лице, и пускам долар в стиропорната чашка с пожеланието: "Късмет."

Изведнъж изражението на лицето ѝ се променя и в същия миг забелязвам книгата в скута ѝ – Сартр, после чантата за учебници с надпис "Колумбия", оставена до нея, и накрая – черното кафе в чашката, където плува моята доларова банкнота. Всичко това става за секунди, но пред очите ми минава като на забавен каданс. Тя поглежда първо мен, след това чашката и извиква:

– Ей, да не си откачил, а?

Замръзвам, наведен над чашката, и заеквайки, измърморвам:

– Не знаех... не знаех, че... че е пълна.

Напълно разбит, се отдръпвам, махам на едно такси и докато пътувам с него към "При Хюбърт", получавам халюцинации – сградите се превръщат в планини и вулкани, улиците стават джунгли, небето застива над тях и преди да изляза от колата, разтърквам очи, за да оправя погледа им.

Обедът придобива характера на постоянна халюцинация, при която сънувам, докато съм още буден.

"При Хари"

– Цветът на чорапите трябва да е същият като на панталона – заявява Тод Хамлин на Рийвс, който слуша внимателно и разбърква кубчетата лед в джина "Бийфийтър" с пръчица за коктейли.

– Кой ти каза бе? – пита Джордж.

– Гледай сега – обяснява Хамлин търпеливо. – Ако си със сиви панталони, трябва и чорапите ти да са сиви. Просто като фасул.

– Чакай, чакай – прекъсвам го. – Ами ако обувките ти са черни?

– Няма значение – отвръща Хамлин и отпива от мартинито си. – Но в такъв случай коланът на панталона трябва да е с цвета на обувките.

– Значи искаш да кажеш, че със сив костюм могат да се носят сиви или черни чорапи? – питам го.

– Ами... да. – Хамлин е малко озадачен. – Мисля, че да. Това ли казах всъщност?

– Виж какво, Хамлин – довършвам го аз, – не съм съгласен за колана, защото е твърде отдалечен от обувките. Мисля, че е по-добре цветът на колана да отговаря на този на панталоните.

– Той има право – обажда се Рийвс.

Тримата – Тод Хамлин, Джордж Рийвс и аз, сме седнали в "При Хари" и часът е малко след шест. Хамлин носи костюм от "Лубиам", страхотна памучна риза на райета от "Бърбери", копринена вратовръзка от "Ресикейо" и колан с фирмения знак на "Ралф Лоран". Рийвс пък е с двуреден костюм "Кристиан Диор", памучна риза, щампована копринена вратовръзка "Клейбърн", кожени обувки "Алън Едмъндс" до глезена с връзки и дупчени бомбета, памучна кърпичка в джобчето на сакото, навярно от "Брукс Брадърс"; на салфетката до питието му лежат чифт тъмни очила "Лафон Пари", а куфарчето "Т. Антъни", което изглежда доста хубаво, е оставил на празен стол край масата, около която седим. Аз съм облечен в раиран пищен костюм, многоцветна раирана риза и кърпичка със същия десен в горното джобче на сакото – всичко от "Патрик Обер"; копринената ми вратовръзка на точки е "бил Блас", а очилата със светли стъкла са "Лафон Пари". В средата на масата, заобиколени от чашите с питиета, са поставени компактдисковият уокмен на някой от нас и електронен калкулатор. Рийвс и Хамлин днес излязоха по-рано от службата, за да идат на козметик, и сега изглеждат свежи, със зачервени, но загорели лица, подстригани късо, със зализани назад коси. Темата в тазсутрешното "Шоу на Пати Уинтърс" бе "Рамбовците в реалния живот".