Брет Елис - Американски психар

– Уф... не знам. – Замислям се. – Сигурно съм връщал видеокасети. – Отварям чекмеджето, измъквам бележника си и прелиствайки страниците за декември, съобщавам:

– Имал съм среща с момиче на име Вероника...

Лъжа нагло, това си го измислих в момента.

– Чакайте – прекъсва ме той и объркано поглежда записките си. – Това... не се връзва с моите данни.

– Какво?

Мускулите на краката ми изтръпват.

– Това не съвпада с информацията, която имам – повтаря той.

– Ъъъ – обхваща ме внезапен страх, чак усещам горчивината на аспирина в стомаха си. – Аз... чакайте... каква информация имате?

– Я да видим... – Той разгръща тефтерчето си, намира нещо. Тук пише, че сте били с...

–Чакайте – смея се. – Може и да греша...

По гърба ми потичат струйки пот.

– Добре... – замлъква той. – Кога за последен път бяхте с Пол Оуен?

– Ами... – "Мисли бързо, Бейтмън, иначе лошо ти се пише" – ходихме на един нов мюзикъл... "О, Африка, смела Африка" – преглъщам – ... голям смях падна... Мисля, че вечеряхме в "При Орсо"... не, в "Петалума". Не, в "При Орсо". – Замлъквам. – За последен път го видях... жив пред автомат за пари. Не помня точно кой, но беше някъде около "При Нел".

– А в нощта, когато е изчезнал?

– Не съм много сигурен.

– Може би сте объркали нещо срещите и датите – подхвърля Кимбол и току поглежда в тефтерчето си.

– Как така? – питам. – Къде според вас е бил Пол тази вечер?

– Според бележника му, а това потвърди и секретарката му, трябвало да вечеря с... Маркъс Халбърстам.

– Е, ѝ?

– Разпитах го.

– Маркъс ли?

– Да. И той отрича категорично – подчертава Кимбол, – макар отначало да не бе толкова сигурен.

– Но все пак е отрекъл?

– Да.

– Маркъс има ли алиби?

Вече следя по-внимателно отговорите му.

– Да.

Мълчание.

– Наистина ли? Убеден ли сте?

– Проверих – някак странно се усмихва той. – Абсолютно чист е.

Мълчание.

– Тогава...

– Ами вие къде бяхте? – смее се той.

Аз също се разсмивам, макар да не зная защо.

– Къде е бил Маркъс? – питам през смях.

Кимбол продължава да се усмихва и ме гледа изпитателно.

– Не е бил с Пол Оуен – казва той загадъчно.

– И с кого е бил тогава?

Все още се хиля, ама главата ми се върти.

Кимбол надниква в тефтерчето си и за пръв път ме поглежда малко враждебно.

– Бил е в "Атлантис" с Крейг Макдърмот, Фредерик Дибъл, Хари Нюмън, Джордж Батнър и... – Кимбол спира миг и ме поглежда – ...и с вас.

В този момент в кабинета си се чудя за колко ли време тук ще се разложи труп. В този момент в кабинета си фантазирам какви ли не неща: че ям ребра в "Ред, Хот енд Блу" във Вашингтон, окръг Колумбия. Дали да не сменя шампоанa? Коя наистина е най-хубавата бира? Не надценяват ли Бил Робинсън като дизайнер? Какво гнило има в Ай Би Ем? Абсолютният лукс. Крехкият мир в Асизи. Електрическа светлина. Концентрация на лукса. На абсолютния лукс. Копелето има същия костюм "Армани" като моя. Дали ще е лесно да му изкарам акъла? Този Кимбол си нима понятие колко съм безразличен. По нищо не личи в кабинета да има жива душа и въпреки това той си записва нещо. Докато прочетете това изречение докрай, някъде по света излита или се приземява "Боинг". Ще ми се да ударя една студена "Пилзнер Уркуел".

– О, разбира се – проговарям. – Искахме и Пол да дойде – кимам, сякаш току-що са ми съобщили нещо. – Но той каза, че имал други ангажименти... Вероятно с Виктория съм вечерял на следващата вечер.

– Вижте, казах ви вече, че само съм нает от Мередит.

Той въздъхва и затваря тефтерчето.

– Знаете ли, че Мередит Пауъл излиза с Брок Томпсън? – питам колебливо.

Той свива рамене и въздъхва.

– Не знам нищо за това. Всичко, което знам, е, че Пол Оуен ѝ дължал огромна сума пари.

– О, така ли?

– Лично аз – продължава той доверително – мисля, че този тип малко е мръднал. Чупил се е от града за известно време. Може би наистина е отишъл в Лондон. Да се поразсее. Да се отдаде на пиене. Или за нещо друго. Във всеки случай почти съм сигурен, че рано или късно ще се появи.

Бавно поклащам глава и се опитвам да си придам достатъчно угрижен вид.

– Да сте чували случайно дали не се е занимавал с окултизъм, дали не е боготворял Сатаната? – пита Kимбол съвсем сериозно.

– Ъъ, какво?

– Този въпрос може да ви се стори необичаен, ала миналия месец в Ню Джързи... не знам дали сте чули за това, но там арестуваха един млад брокер и го обвиниха в убийството на мексиканско момиче и в извършване на вуду-ритуали с различни части на тялото ѝ...