lovech - Ekspediciya Atlantida

Един куршум се заби в бедрото на Лайм и той падна на земята. Всяка тренирана клетка на Чейс му нашепваше да се върне и да го издърпа на безопасно място, но в този слу­чай безопасно място не съществуваше.

Взривът щеше да избухне всеки миг...

В един момент Нина гледаше вцепенено лабораторията в далечината. В следващия комплексът се разпадна, разрушен от многократни експлозии, които изпратиха тонове отломки във всички посоки. Кълбящ се прах, наподобяващ гъба след ядрен взрив, се надигна в небето.

- Исусе!

Кари се изправи и бързо се приближи до люковете.

- Боже мой!

- Последният стожер отиде по дяволите - произнесе Нина триумфално. - Хората на Куобрас все пак успяха.

След това изведнъж ѝ просветна. Това не правеше не­щата по-различни.

Вирусът се намираше извън лабораторията, в самолета, и след петнайсет минути щеше да бъде пуснат. Братството бе ударило погрешната мишена!

Чейс се олюля, ушите му писнаха. Сложи ръка над очите си да се прикрие от летящите отломки и се огледа.

В него не се целеше вече никой. Двата джипа, пре­обърнати от ударната вълна, лежаха встрани, премазвайки хората зад тях.

Биолабораторията бе заличена почти напълно. Останали­те няколко секции бяха неузнаваеми, стените стърчаха килнати на една страна като счупени зъби.

Чейс присви очи пред облака бетонен прах, опитвайки се да определи до каква степен е пострадала подземната зона.

Но скоро нямаше да може да го направи. Установи, че откритата част от офиса на Фрост върху хълма е почти не­покътната. Макар надупчена и пропукана, фасадата беше цяла - и дори прозорците бяха устояли на взрива, очевидно изработени от същото прозрачно армирано стъкло, както и вратите в преддверието на лабораторията.

Което означаваше, че Фрост и вирусът също са оцелели.

Вирусът...

- По дяволите! - Той погледна оттатък фиорда. Товар­ният самолет продължаваше да се търкаля към източния край на пистата. След като стигнеше там, щеше да завие и да ускори надолу по дългата бетонна ивица, да излети и да поеме успоредно на брега, където да се освободи от смърто­носния си товар.

Старкман простена наблизо. Аристидис лежеше на ня­колко крачки зад него с отворени мъртви очи. Чейс хукна и се наведе над американеца.

- Хайде! Вирусът е в самолета - все още можем да го спрем!

- Готви се за излитане. Еди. - Старкман изтри мръсо­тията от лицето си и посочи моста, който се виеше над фи­орда. - Не можем да стигнем навреме.

Чейс посочи към къщата.

- Знам къде да намеря най-бързата кола...

Мониторът на бюрото оживя, хвърляйки отблясък върху разтревоженото лице на Кари.

- Госпожице Фрост - произнесе женски глас, - баща ви е на видеовръзката.

- О. слава богу! - възкликна норвежката. - Боях се, че си мъртъв!

Гласът на Фрост долетя от говорителите:

- Добре съм. Ограничената за достъп зона е почти не­покътната.

- Хората на Куобрас ли бяха? Видях да скачат парашу­тисти.

- Бяха Старкман... и Едуард Чейс.

Кари изглеждаше смаяна.

- Какво? Но ти каза, че Куобрас го е...

- Еди! - Нина скочи и изтича до бюрото. - Искате да кажете, че е жив? Какво е станало, той добре ли е?

- Може би ще напомниш на д-р Уайлд, че не си помага в никакъв случай като звучи толкова щастлива от този факт - произнесе Фрост кисело. - Чейс работеше със Старкман против нас.

Кари се намръщи срещу екрана.

- Излъгал си ме! Ако си знаел, че не е мъртъв...

- Това е без значение - прекъсна я Фрост. - Важното, е че не успяха. В ограничената за достъп зона продължават да се отглеждат вирусни култури, а Шенк изпрати охранител­ни отряди да се уверят, че онези двамата няма да преминат моста и да атакуват самолета ви. Според мен Чейс и Старк­ман вече са мъртви - или скоро ще са мъртви.

- Хубави возила - каза Старкман впечатлен. Двамата с Чейс стояха в гаража зад къщата пред колекцията на Кари от автомобили и мотоциклети. - Кое е най-бързото? Ламборгини? Макларън?

Чейс отвори чекмеджето с ключовете на колите.

- Не, трябва ни кабрио - Ферари. - Той посочи към яр­кочервения "Спайдър” F430 докато търсеше ключа.

- Кабрио? Но защо?

- Защото ще се наложи да стрелям от него. По пътя за натам ще има силна охрана - ще ни попречат да минем по моста! - Той хвърли ключовете на Старкман. - Хайде! Ти шофираш!

- Какво си намислил, по дяволите? - попита Старкман, докато Чейс се настаняваше на пасажерската седалка.

- Не знам, ще го мисля докато се движим натам.

- Вечният умник, а? - Старкман се вмъкна в купето, намести се на шофьорското място и пъхна ключа. Двига­телят изръмжа почти по животински. - Искаш да свалиш самолета?