lovech - Ekspediciya Atlantida

Още изстрели и дълбок тътен от отговора на Старкман и хората му. Още писъци; стрелбата спря. Чейс надникна иззад бюрото и с облекчение установи, че няма убити и ра­нени цивилни.

Той се ухили.

- Всички вън! Джейсън, вземи момчетата си и сложете още взривове на носещите колони в автомобилния паркинг - трябва да изравним това място със земята!

- Ами ти? - попита Старкман.

Чейс кимна към централния коридор.

- Фрост сигурно държи главния си коз в забранената за достъп зона - трябва да сринем склона и да се уверим, че наистина сме го запечатали вътре!

- Звучи ми добре. Ще те прикривам. Аристидис, Лайм, с мен - останалите зареждате взривовете в подземието и бързо излизате!

Чейс огледа коридора.

- Хайде! - Той изтича и останалите го последваха.

- Бързо, бързо, бързо! - викаше Старкман на тълпящи­те се на изхода хора. - Сега компанията е в наши ръце. - В този момент Чейс забеляза двама униформени в бронежилетки, които напредваха към тях, целейки се...

Той се хвърли настрани в мига, в който над главата му полетяха куршуми.

- По дяволите! - изруга Чейс. Цивилните продължава­ха да се мъкнат безпомощно по коридора, блокирайки целта му, а гардовете не си даваха труда да предотвратяват неща­стни случаи.

На няколко метра от него върху рамото на една жена зей­на кървава рана и тя падна.

Нямаше избор.

Той вдигна автомата си и стреля в охранителния пункт, като се опитваше да не улучи някой от паникьосаните ци­вилни. Гардовете приклекнаха.

- Прикривай ме! - извика Чейс. Един мъж изтича по­край него, но той го дръпна и посочи ранената жена: - Из­веди я оттук! - Ужасен, мъжът кимна, но се подчини и по­влече жената по коридора.

Стрелбата зад него идваше от три оръжия, после еди­ният презареди. Хората на Фрост можеше да го приемат като възможност да наскачат и да отговорят на огъня. Като по знак един от мъжете изскочи иззад щанда с гото­ва картечница...

Колкото да излети назад към стената в пръски от кръв, когато Чейс изпразни магазина си в него.

Чейс приклекна, но магазинът му падна още преди той да залегне на лъскавия под.

Вторият охранител скочи.

На Чейс му бяха необходими най-малко три секунди, за да презареди...

Онзи го видя и насочи дулото към него... но един отде­лен изстрел в челото му от автомата на Старкман - и глава­та му отхвръкна назад.

Чейс зареди.

- Добър изстрел - промърмори той.

- Да, много добър - потвърди друг глас.

Чейс се завъртя.

Фрост!

Той стреля срещу фигурата от другата страна на прозрачната врата едновременно със Старкман, и върху нея се изсипа истинска огнена градушка.

- Туп-туп-туп-туп...

Сплесканите куршуми падаха безсилно на пода до вра­тата. Армираната с алуминий стъклена броня не беше дори одраскана.

- Кучи син! - промърмори Старкман.

Фрост пристъпи напред. Гласът му излизаше от говорител.

- Господин Чейс. Трябва да призная, че съм изненадан да ви видя.

- Дължите ми заплата - каза Чейс, търсейки безуспеш­но начин да отвори вратата. Може би имаше как да се мине през охранителния пункт...

- Не си правете труда - рече Фрост. - Тази секция от ла­бораторията е изцяло запечатана. Няма как да влезете.

- Ние може и да не успеем да влезем вътре, но аз съм дяволски сигурен, че вие няма да излезете навън - обади се Старкман. Той отвори една от раниците, прикрепени за ко­лана му и извади съдържанието ѝ. - CL-20. Един килограм. Ще изравним това място със земята точно както вие се опи­тахте да сторите с нас в Тибет.

Фрост само се усмихна.

- Желая ви късмет. - Обърна се и се отдалечи.

- Фрост! - извика Чейс. - Къде е Нина?

Норвежецът спря и го изгледа.

- Д-р Уайлд е с дъщеря ми. Кари настоя да я оставя жива - надява се да я убеди да види причина и да се присъедини към нас, преди вирусът, който ще разчисти света от такива като вас, да бъде пуснат.

- И кога ще стане това?

- Щом самолетът им се издигне на трийсет хиляди стъпки. - Чейс и Старкман размениха шокирани погледи. - Да, то вече се случва. Доста закъсняхте, господин Старкман. Куобрас не успя да ме спре, както впрочем и вие. Може би искате да помислите над това, преди да умрете. Което е без значение по отношение на онова, което ще се случи през следващите двайсет и четири часа. - Той отново се усмих­на. - Сбогом, господа. - След което се отдалечи. Втората се­рия врати хлопна решително зад него.

Старкман гневно изстреля още един откос във вратата, която си остана невредима.

- Мамка му!

- Ако има нещо, което да мразя - промърмори Чейс, - то е самодоволен мръсник.