lovech - Ekspediciya Atlantida

- От Тибет - призна Чейс. Беше преценил тактическата ситуация. Откритото пространство предоставяше малки възможности за прикритие - за хората на Фрост, както и за тези на Старкман. Сградите щяха да дадат на противника им известна закрила, но не беше невъзможно да го надхитрят.

Ракетата “Стингър” 152беше изстреляна от охранителна­та сграда в северозападния край на лабораторията. Ако под­чинените на Фрост имаха някакви други тежки оръжия, те трябваше да са именно там.

- Джейсън! Шест души, прикривай ме! - Той посочи към блока на охраната. Старкман кимна.

Шестимата се отцепиха от главната група. Чейс бързо напредваше. Биолабораторията нямаше много изходи - встрани от главния портал и охранявания вход, единствени­те други начини за влизане или излизане бяха през аварий­ните пожарни изходи и рампата, водеща към подземния ав­томобилен паркинг. Което означаваше, че най-близкото мя­сто, на което можеха да се намират силите на Фрост, беше...

Тъмната стъклена врата на главния вход се отвори и от­там се изсипаха група униформени. Въоръжени, екипирани с картечници. С бронирано облекло, като онова, което сами­ят Чейс бе използвал в Тибет.

- Огън! - извика той и залегна, вдигайки оръжието си. Старкман и останалите направиха същото. Предната стена из­ригна с фонтани от прах, когато започнаха да обстрелват сгра­дата. Вратите се превърнаха в черни дупки и стъклата се обаг­риха с кръв при падането на гардовете.

Отляво Чейс чу още изстрели. Новото подкрепление охранители бяха по-добре подготвени от колегите си и за­легнаха зад стените от другата страна на стълбите.

Втората група на Старкман се намираше на около трий­сет ярда от тях, на открито, и трябваше да пресече пътя. Бяха разпределени в два екипа от по трима, едната осигуряваше прикритие на другата при приближаването към най-близката постройка.

Гардовете пренасочиха огъня към залегналите мъже. Във въздуха се разлетяха буци пръст, когато куршумите за­почнаха да се забиват в земята.

Две гранати, хвърлени точно от групата, прикрила се в сградата, направиха дъга във въздуха. Те експлодираха високо над стълбището и над гардовете заваляха смъртоносни шрап- нели. Всички прозорци се разтресоха при двойния взрив.

- Главния портал! - изкрещя Чейс и се втурна към вхо­да. Старкман и останалите го последваха, като се пръснаха, за да го прикриват.

Чейс стигна до разбитата врага. На подковообразната рецепция нямаше хора, не се виждаха и цивилни.

Старкман зае позиция от другата страна на вратата. Чейс влезе във фоайето, последван от други американци. Зад рецепцията се намираше входът към покрития със стъкло таван на централния коридор; стълби, които водеха нагоре и надолу.

Отвори се врата и Чейс вдигна оръжието си. На прага се показа млада русокоса жена и замръзна при вида му.

- Здрасти - произнесе той и махна на Старкман да го пази. - Говорите ли английски?

Жената кимна, гледаше го с широко отворени очи.

- Добре. Излезте от сградата. Тук ще се стреля... - Той забеляза противопожарната аларма на близката стена. - Има ли някой друг вътре?

Тя отново кимна, прекалено изплашена, за да говори.

- Хубаво, кажете им да излязат... и тичайте, тичайте бързо! - Той счупи стъклото на противопожарната аларма с автомата си. Включиха се звънци. Чейс примига при звука - щеше да му е по-трудно да чуе, ако някой се приближава, но от друга страна колкото по-бързо напуснеха цивилните, тол­кова по-добре.

Защото само след пет минути нямаше да има сграда.

Той мина покрай вратата - държеше дулото насочено към тичащите навън хора, в случай, че някой от тях е въоръжен - и ритна следващата врата. Охранителен пункт. Празен.

Но беше сигурен, че някъде из сградата има още охрана...

Старкман и останалите нахлуха във фоайето след изли­зането на цивилните.

- Ще е истинска касапница! - поклати глава той. От гор­ния етаж наизскачаха още хора и се втурнаха по стъпалата.

- Ако между тях има хора от охраната...

- Тогава стреляш! Ей, янки, помниш как се прави това, нали? - Чейс му хвърли саркастична усмивка, преди да се прикрие зад бюрото, вперил очи в стълбището и централ­ния коридор, докато служителите бързаха да се изнесат. Уче­ни, лаборанти...

И охранители! Блъскаха се сред тълпата, дулата на ав­томатите им стърчаха... Той изстреля три куршума, като уми­шлено се целеше високо, преди да приклекне. Хората се раз­викаха. Изстрелите отекнаха в лобито, скъпият мраморен плот на рецепцията се разтроши на хиляди парченца.