lovech - Ekspediciya Atlantida

- Мислиш, че лъже? Имам предвид, за вируса?

- Ако самолетът не е излетял, все още имаме шанс. Но ако го е направил, сме прецакани, както и останалия свят. Във всеки случай... - Той извади взрива. - Ще направим оно­ва, за което сме дошли - ще пратим това място по дяволите.

Мерцедесът спря под масивното крило на Еърбъс А380. Огромният товарен самолет чакаше на рампата извън хан­гара си с изключени двигатели. Кари побутна Нина нагоре по стъпалата - двете бяха съпровождани от двама гарда.

А380 имаше три палуби; в един голям пътнически мо­дел централният етаж, в който се влиза, би трябвало да е по-ниският от двете пътнически нива, но всичките три етажа на пещерообразната товарна версия бяха проектирани за карго контейнери. Двете жени влязоха в помещението за екипажа. Към багажното водеше една врата отзад. Нина по­гледна през нея. Една трета от лишеното от прозорци про­странство бе пълна.

А някъде между контейнерите се намираше вирусът, който очакваше да бъде пуснат...

Към горните етажи се катереше стръмна стълба. Кари по­бутна Нина нататък. Но това не бе поредното огромно прост­ранство за товари, а изненадващо луксозна кабина.

- Баща ми обзаведе частен офис - обясни Кари. Тя от­копча белезниците на Нина. - Заповядай, седни.

Нина неохотно се отпусна и се огледа. От двете страни на кабината се редяха люкове, а на задната стена имаше вра­та, която вероятно извеждаше по-нагоре. Върху Г-образното бюро се мъдреха компютърен монитор и чифт вградени телефони.

Кари седна на кожения диван и впери поглед в нея. Два­мата гардове не се изкачиха с тях по стъпалата, останаха в за­лата долу. Нина се запита дали е в състояние да надвие Кари преди излитането на самолета, но отхвърли идеята още пре­ди да е добила определена форма. Нямаше начин да победи норвежката при евентуална борба.

- Нина, не очаквам да се съгласиш с едно изщракване на пръсти. Знам колко ти е трудно да го възприемеш. Но трябва да го направиш - то така или иначе ще стане.

- Заблуждаваш се! Не, ти си луда! Наистина ли сериоз­но допускаш, че някога отново мога да се съглася да правя нещо заедно с теб?

Кари изглеждаше учудена.

- Моля те, Нина, недей така! Не разбираш ли? Ти си една от нас! Ти си истинска атлантка, принадлежиш към най-добрата част от човечеството! Заслужаваш да си една от господарките на света! - Тя стана и прекоси кабината. За миг Нина си помисли, че се кани да я удари отново, но вместо това норвежката приклекна пред нея. - Не искам да те убия, не искам! Само кажи, че си променила мнението си - дори не е нужно да ми казваш истината! Когато всич­ко се промени, знам, че ще приемеш нещата, ще осъзнаеш, че сме прави. Но трябва да го произнесеш, ако искаш да останеш жива.

- И си готова да ме убиеш, въпреки че съм една от най-добрите в света? - презрително попита Нина.

- Не мога да не се подчиня на баща си. - Кари се опита да протегне ръце към нея, но тя я отблъсна. - Само една дума, това е всичко, за което те моля. Излъжи! Моля те, не ме инте­ресува какво в действителност мислиш!

- Няма шанс - отвърна Нина.

Ниският шум на двигателите се усили. Лампичките за­трептяха, АЗ80 излезе от неподвижността си и тръгна по пистата.

- Първата партида от вируса ще бъде пусната петнайсет минути след излитането - каза Кари, връщайки се отново на дивана. - Това е времето, с което разполагаш да промениш решението си. Нина, моля те. Не ме карай да те убивам.

Нина се обърна да погледне през люковете пейзажа отвъд фиорда, изпълнена с безнадеждност.

Чейс чуваше, че отвън се стреля спорадично. Старкман и придружителите му тичаха към изхода. Автоматът бе в ръцете му, но нямаше да разполага с време да се цели в ни­кого, когато се появи навън. Единственото, което сега има­ше значение, бе да се отдалечат колкото е възможно по-бързо от биолабораторията.

Последните цивилни се измъкваха на открито, два бели джипа Гранд Чероки бяха блокирали пътя шестстотин мет­ра по-нататък. Зад тях бяха заели позиция униформените гардове между разхвърляните около тях трупове.

А отвъд фиорда по пистата тръгна бавно един блестящ товарен АЗ 80.

Вирусът беше на борда - може би все още имаше шанс планът на Фрост да бъде осуетен.

Нина със сигурност също се намираше на борда.

Не разполагаше с време да мисли за това. Гардовете зад джиповете бяха забелязали, че излизат и бързо откриха огън. В отговор Чейс също стреля, макар да знаеше, че шансовете да улучи някого, докато тича, са равни на нула; по-важно бе да ги извади за достатъчно дълго от равновесие, за да изле­зе спокойно.