lovech - Ekspediciya Atlantida

По дяволите!

Нещо не беше наред. Отвореният край на пълнителя беше изкривен, с извита форма. Беше го смачкал, когато се претърколи на пътя. И сега не влизаше.

Той хвърли безполезния магазин, вместо това стисна автомата и го вдигна на височината на лакътя си, когато Шенк се показа с готов в ръката “Уилди”.

Изстрелът на немеца не попадна в целта, защото Чейс се изви и го удари с приклада си. Шенк простена и се олюля, размахвайки ръце.

Чейс го блъсна върху перилата, като се опитваше да го събори долу.

Но мъжът бе прекалено едър дори за него. Той осъзна опасността, в която се намира и прегъна колене, премествай­ки центъра на тежестта под горния край на перилата. Замахна и с ръкохватката на пистолета удари Чейс по врата, при­чинявайки му безумна болка. Той падна със замаяна глава и погледна нагоре.

Огромният пистолет бе насочен право в лицето му. Зад него Шенк дойде на фокус. Хилеше се...

Бам!

Чейс трепна.

Но изстрелът не бе произведен от “Уилди”, а от автома­та на Старкман: последният патрон в магазина му направи кървава дупка в дясното рамо на Шенк. Шенк изпусна оръ­жието и се наклони срещу перилата.

Чейс грабна пистолета и го подхвърли:

- Струва ми се, че това нещо тук е мое.

Той стреля. Уцели Шенк в дясното око, главата му от­хвръкна назад от удара и той се прекатури през перилата, падайки от стотици метри височина в ледената вода долу.

Стиснал главата си. Чейс се заклатушка към Ферари­то. Старкман се бе свлякъл до вратата и от устата му из­лизаха кървави мехурчета. За секунда Чейс си помисли, че е мъртъв, но окото на американеца потрепна и той поглед­на към него.

- Обзалагам се, че си доволен задето не си ме убил, прав ли съм? - произнесе Старкман със слаб глас. Той се надигна, но се струполи отново. - Хайде, трябва да хванеш самолета...

Чейс отвори вратата, за да го повдигне на пасажерската седалка, но Старкман поклати глава:

- Остави ме... С мен е свършено, пък и компанията вече идва... - Той погледна в посоката, от която бяха дошли. Един от джиповете вече ги гонеше, освен това от сградите на кор­порацията бяха излезли още коли и напредваха по пътя. - Аз ще ги спра...

- С какво?

Старкман успя да изобрази полуусмивка и вдигна пар­че от взрива - таймерът вече тиктакаше.

- Само гледай да се ометеш от моста за двайсет секун­ди - изхриптя той и с последни сили се дръпна от Ферари­то, за да легне на пътя. - Бой до край, Еди...

- Бой до край - повтори Чейс, когато се качи в колата и запали двигателя. Макар и силно очукано, Ферарито зара­боти безотказно. Той го форсира и се отдалечи от БМВ-то.

Возенето в пасажерската седалка не можеше дори отда­лечено да се сравни с преживяването да контролираш 483-те конски сили. Ускорението бе толкова жестоко, че напом­няше излитане на реактивен самолет.

Премина на трета и стигна сто и трийсет километра в час.

В огледалото видя, че джипа почти е стигнал до Старк­ман, а останалите коли започваха да се изсипват на моста.

Другият край на моста бързо се приближаваше, но той можеше само да предполага колко време му остава преди експлозивът да избухне. Щеше да стане всеки момент.

Сто и шейсет километра в час и натискане на газта, но го деляха няколко секунди от твърда почва...

Образът в огледалото изчезна в облак светлина. Миг по-късно се чу силен пукот, непосредствено последван от по- нисък, по-зловещ грохот.

Равната повърхност на моста внезапно се наклони...

Мостът рухваше!

Бомбата на Старкман бе взривила центъра на извитата арка, двете половини на структурата се забиха в реката от­долу. Единственото, което Чейс можеше да направи, бе да държи десния си крак притиснат към пода и да се надява, че Ферарито ще достигне отсрещния край, преди цялото нещо да се срине под него.

- О, по дяволите...

Всичко се наклони и пътят отдолу се разпадна...

Ферарито излетя от края на срутващия се във фиорда мост и се блъсна в твърдия бряг. Ауспусите се откъснаха при удара, тонът на двигателя се превърна в грубо, накъсано стържене.

Чейс се бореше да задържи колата под контрол, но тя се завъртя. Наби спирачките. Ферарито се разтресе от ударите па антиблокиращата система, но се плъзна встрани, гумите се напрегнаха изкривени, заплашвайки да се спукат.

Той се подпря с опънали ръце върху волана. Колата се извъртя и полетя заднишком срещу една стена.

Дръпване на крака от спирачката и ускоряване...

...Ляв волан и спирачка!

С писък на изтерзана гума Ферарито спря в облак от задушлив пушек на крачка от стената на летището. Чейс се за­кашля. През разбитото предно стъкло видя друг облак, при- зрачна линия от прах, маркираща мястото, където до преди малко бе мостът. Охраната, която го преследваше, бе изчез­нала в реката заедно с шефовете си.