lovech - Ekspediciya Atlantida

Погледна нагоре, но не видя нищо, освен метални сте­ни, сноп кабели и хидравлични тръби.

По дяволите...

Самолетът напусна пистата, писъкът на двигателите стана почти оглушителен, Стойката на колесника започна да се прибира, сгъвайки се навътре. Металните ребра на фюзелажа се забиваха в него като остриета, готови да го разкъсат на парчета...

Люк!

Отвор, широк не повече от шейсетина сантиметра, с вдлъбната пръстеновидна дръжка в основата. Хвана дръжка­та, но тя не помръдна.

Или беше залепнала защото е съвсем нова, или бе за­ключена. Молеше се да е първото, натискайки по-силно, и внезапно вратата се отвори. Той се мушна в тесния отвор, тупвайки шумно в мига, когато колесникът издрънча, връ­щайки се на мястото си зад него. Отворът между стойката и горния край на колелото беше едва няколко сантиметра.

Нивото на светлината спадна рязко при хлопването на люка; шумът на двигателя намаля до глухо бучене. Чейс се огледа. Намираше се в място, което те кара да настръхнеш, високо не повече от метър и нещо, осветено от малки, но ярки крушки По стените се виеха още кабели, които водеха нагоре към центъра на самолета.

Чейс се изправи и ги последва, като търсеше начин да влезе в товарните отделения.

Нина чу, че някой удря по вратата и забърза надолу към товарното.

Нямаше представа какво има в контейнерите - само това, че никой от тях не е свързан с корпуса на самолета. Като се държеше за обезопасителните ремъци, за да се дви­жи изправена при рязкото излитане на самолета в небето, тя се насочи към задната му част.

Хлопането по вратата се усили. Тя не разполагаше с много време, а освен това имаше още два етажа, които да провери...

Чейс отвори друг люк и се оказа в предното, по-ниско товарно отделение. Долният етаж на самолета бе разделен на две от колесника и той предпочете да тръгне напред, вме­сто назад, с мисълта, че може да успее да стигне до пилот­ската кабина и да заплаши пилотите.

Ако вирусът се намираше отзад, той бе прецакан...

Товарното беше пълно, нямаше начин да се промъкне отстрани между алуминиевите контейнери, а между тях и тавана имаше едва трийсетина сантиметра разстояние. Изкатери се на най-близкия и запълзя напред по корем колкото може по-бързо.

Кари се промуши през вратата и влезе. Приклекна зад ремъците, вързани за бравата, след това започна да я оглеж­да, когато долови движение в отсрещния далечен край.

Тя изтри кръвта от долната си устна, взирайки се в тъмночервеното петно на кожата си за момент.

- О, Нина, искаше ми се да не го беше правила...

После вдигна пистолета и го изпразни след себе си.

В дъното на товарното имаше врата.

Чейс я отвори и откри товарен асансьор отдясно, а до него стълба за нагоре.

Изкачи се по нея. Тя го отведе до един склад, натъпкан от двете страни с дълги рафтове с отделения.. Погледна ети­кетите върху тях - спешна екипировка от различен харак­тер, - след което извади пистолета си и отвори вратата да погледне навън.

Никой не се виждаше. Беше близо до предната част на самолета. Помещението изглежда бе своего рода служебна зона, редица седалки на задната стена близо до една отворе­на врата, през която видя главния товарен отсек. В другия край се виждаше още една врата.

Това трябва да беше пилотската кабина.

Чейс излезе с насочен пистолет.

Какво трябваше да направи? Да намери Нина. Но Фрост каза, че вирусът ще бъде пуснат, когато самолетът достигне до необходимата височина, а Еърбъсът продължаваше да набира височина, което нямаше да трае дълго.

Той отиде с решителна крачка до пилотската кабина и я отвори. Вторият пилот се обърна, очевидно очаквайки да види някой от членовете на екипажа, след което излая нещо на пилота на норвежки.

Чейс видя оръжието и реагира така, както го бяха научи­ли дългите години тренировка и опит. В тясното простран­ство на кабината пистолетът му изгърмя така, сякаш стре­ляше с топ. Куршумът отвори дупка в облегалката на пилот­ското кресло и мъжът заби лице в един от мониторите. По уредите плисна кръв.

Пилотът се свлече напред мъртъв и ръката му пусна ло­ста за управление. Самолетът се наклони на една страна, за­пращайки Чейс срещу стената. Той успя да запази равнове­сие и погледна нагоре. Вторият пилот търсеше оръжието си.

Пистолетът на Чейс изгърмя отново.

Двамата мъже от охраната, които се движеха в главното товарно, чуха първия изстрел и разбраха, че става нещо. Но когато вторият изстрел стигна до ушите им, хукнаха към пилотската кабина.