lovech - Ekspediciya Atlantida

- Изключи това нещо. - Чейс посочи към електричес­ката помпа в основата на едната цистерна. До нея имаше малко контролно табло. Един бутон щеше да отвори клапи­те, а другият - да изпомпа вируса през тръбите и да го разпръсне във въздуха.

- Ами ако има скрито взривно устройство?

- Защо да има? Те не са очаквали на борда да се появи враг! - Той се прицели в панела.

- Чакай, чакай! - извика Нина. - Не можеш просто да го простреляш! Ами ако стане късо съединение и цялото нещо се взриви?

Чейс я погледна.

- Бих могъл да го демонтирам, но нямаме време! - Той отново насочи оръжието си...

Самолетът се наклони, изваждайки и двамата от рав­новесие.

- По дяволите! - измърмори Чейс. - Това пък какво беше?

Нина поглед напред.

- Кари. Трябва да е в пилотската кабина! Какво прави?

- Завива - произнесе мрачно Чейс. - Връща ни обратно в Равнсфйорд.

- Но... тя не може да управлява тази машина!

- Не е нужно, компютърът ще направи всичко вместо нея. Виж. - Той извади швейцарския си военен нож и ѝ го подаде. Тук има отвертка, а също и ножица. Свали панела, а после срежи до една всяка жичка, която видиш!

- Аз съм археолог, а не електротехник! Какво се каниш да правиш?

- Ще се погрижа за скъпата ни приятелка. - Той стисна автомата си и се насочи напред.

Нина огледа ножа, опитвайки се да отвори остриетата.

- По дяволите! - Опита отново, но пак без успех. - Еди, почакай! - Той не я чу. Отчаяна, тя се затича след него.

Чейс стигна до помещението за екипажа и предпазливо надникна вътре. Вратата на пилотската кабина зееше отво­рена. Кари не се виждаше.

Той вдигна оръжието си и влезе. Двете тела продължа­ваха да лежат там, където бяха паднали.

Къде беше тя!

Не бе минала покрай него в склада, така че трябваше да е още в предния участък. Това означаваше, че се е качила по стъпалата до горната платформа, че се е скрила в пилотска­та кабина или че се намира в склада.

Той се придвижи до склада и спря - след което дръпна и отвори вратата, насочвайки пистолета си.

Празно.

Затвори и се облегна, готов да излети зад ъгъла и да се втурне по стъпалата.

Давай!

И там нямаше никого.

Отпусна се... и Кари се метна отгоре, като го удари с два­та си крака в лицето.

30.

Чейс залитна назад, очите му се насълзиха от болката в счупения нос, но се опита да запази равновесие.

Последва нов удар. Токът на обувката ѝ този път се заби в гръдния му кош като кирка. Дробовете му останаха без въздух.

Следващ удар, този път в ръката, с която държеше пис­толета. Разтърси го агония, когато малкият му пръст се счу­пи. Пистолетът полетя към пода.

Той замахна с левия си юмрук и главата на Кари се от­метна назад, когато я уцели в бузата. Тя извика колкото от болка, толкова и от изненада, и падна от стъпалото със зло изражение.

Чейс осъзна, че в колана на кожените ѝ джинси сигурно имаше пистолет. Не се беше излъгал. В момента, в който тя го извади, той се хвърли върху нея, блъсна я във вратата на склада, изкарвайки дъха от дробовете ѝ...

Пистолетът гръмна.

Изгаряща болка прониза лявото му бедро. Кракът му мигновено се огъна и той залитна на една страна. Куршумът бе преминал през бедрото, избягвайки костта, но панталонът беше мокър от кръв.

Самолетът се носеше към Равнсфйорд.

Кари отвори уста да си поеме дъх.

- Мътните да те вземат, Еди! - изкрещя тя. Димящият пистолет се вдигна, насочен в лицето му...

И си остана така.

Мина една секунда, после втора, пръстът на норвежка­та стоеше върху спусъка...

- Кари!

На вратата към склада стоеше Нина. Държеше писто­лета на Чейс с две ръце и се целеше в нея.

- Свали го - нареди Нина.

Кари я погледна изненадано, но не се подчини.

- Кари, остави оръжието. Остави го на пода!

- Нина, все още имаш време да промениш решението си. - Тонът на норвежката стана почти умолителен. - Все още можеш да останеш с мен!

Нина стисна челюсти.

- Няма да те оставя да убиеш Еди.

- Не мога да му позволя да опропасти плана. - Кари се извърна към него. Очите му се бяха присвили от болка, той притискаше ранения си крак, неспособен да говори. Обърна главата си към Нина, искаше да я накара да стреля. "Това са аматьорски разговори”, искаше му се да ѝ каже, но думите отказваха да излязат от устата му.

- Планът е откачен! - сопна ѝ се Нина. - Баща ти е луд!

Лицето на Кари пламна от гняв.

- Да не си посмяла да говориш така!

- Знаеш, че е вярно, Кари! Знаеш, че греши. За бога, тол­кова години си спасявала човешки животи по целия свят! Помисли за хората, на които си помогнала! Това нищо ли не означава за теб?