lovech - Ekspediciya Atlantida

Петнайсет!

Ако бъркаше в броенето, това щеше да е краят за него.

Той се претърколи с разперени напред ръце, когато се хвърли към отворената врата на кабината. Видя втория от охранителите на Фрост трескаво да зарежда пистолета си...

Пистолетът му проехтя. Мъжът отсреща се срина.

Чейс скочи и затича към задната част на самолета.

На борда беше останала само Кари, освен ако нямаше и други членове на екипажа, за които той не знаеше.

И Нина.

Нина приклекна зад мотоциклета.

Последният изстрел беше от пистолета на Чейс. Което може би означаваше, че е последният човек, останал...

- Еди? - извика тя. - Еди!

Чейс напрегна слух. Беше Нина... а може би Кари? Шу­мът на двигателя му пречеше да определи. Отиде до врата­та, но не видя нищо, освен метални контейнери, които све­теха на студената светлина.

- Нина! Ти ли си?

Отсреща се показа една глава. Чейс мигновено позна кестенявата коса.

- Hинa!

Той се затича.

Когато се върна в командната кабина, Кари чу Чейс да стре­ля. Спря, погледна надолу по стъпалата, за да се увери, че не я причаква от засада, след което се спусна тихо.

С насочен напред пистолет, тя влезе в помещението за екипажа. Нямаше и следа от Чейс, но двамата охранители лежаха мъртви на пода. Вратата на пилотската кабина раз­криваше мъртвите пилоти.

Можеше да се заключи тук вътре и да възвърне контро­ла върху самолета. Но дупките в преградната стена ѝ под­сказаха, че това би била рискована мисия. Чейс можеше да я застреля през вратата.

Освен това ако се заключеше, щеше да даде възможност на Чейс и Нина да осуетят пускането на вируса...

Тя влезе бързо в кабината, за да провери статуса на са­молета. Няколко панела бяха повредени от куршуми, но все пак успя да намери информацията, от която се нуждаеше най-много. Автопилотът бе включен, намираха се на три хиляди и шестстотин метра височина при скорост 320 възе­ла. Фактът, че не се движат по курс и не са стигнали лета­телна височина, би трябвало вече да е разтревожил Контро­ла на въздушния трафик, че нещо не е наред, както впрочем и липсата на комуникация. Ако самолетът не отговореше повече от няколко минути, Въздушните сили щяха да бъдат изпратени да ги пресрещнат. По дяволите!

Самолетът трябваше да бъде върнат на земята, преди военните да се намесят. Ако тя го приземеше в Равнсфйорд, в частно летище, тогава събитията на борда можеха да бъдат прикрити, да се каже, че всичко се е дължало на човешка грешка. Щяха да отложат пускането на смъртоносния вирус за по-късно.

Компютрите бяха изправни, а пистата в Равнсфйорд раз­полагаше с най-модерните навигационни средства; при ава­рия самолетът би могъл да кацне безопасно без никаква чо­вешка намеса.

Което бе късмет, защото на борда нямаше никой, който да е в състояние да пилотира огромната въздушна машина.

Внезапно плувнала в пот, Кари активира процесите за аварийно кацане.

Чейс мина покрай контейнерите и най-сетне стигна до Нина, която го чакаше до мотоциклета на Кари. Той я прегърна.

- Мили боже, ти си добре!

- Мислех, че си мъртъв! - разплака се Нина.

- Не и аз, скъпа, аз съм неуязвим! - Тя го разцелува. - О, виж ти... А това откъде ми дойде?

- Аз просто... Толкова се радвам, че те виждам! - Ус­мивката изчезна от лицето ѝ. - Еди, слушай, някъде на са­молета има...

- Вирус, знам. Някаква идея къде може да е?

- Не, но предполагам, че е закачен от външната страна. В горния склад няма нищо.

- Както и тук, както и на долната платформа.

- Тогава значи не остават много места за проверяване! Хайде! - Нина го изблъска към задната част на склада. - Ти проверяваш отляво, аз - отдясно.

Чейс видя няколко контейнера, но в тях нямаше нищо необикновено. Стигна до огромната врата на товарното и спря да провери уредите. Може би ако отвореше вратата - или дори ако я отместеше изцяло, щеше да задейства някак­ва аларма, някакви програми, които да принудят самолета да се приземи.

- Еди! - Той се огледа и видя Нина да маха с ръка като обезумяла. - Ела тук, намерих го!

Чейс забърза нататък. Нина стоеше до чифт стоманени тръби, които излизаха от последния контейнер и влизаха в задния люк.

- Тук! - каза тя. - Някаква идея как можем да въз­препятстваме пускането на вируса?

Той поклати глава.

- Обикновено, когато работя с експлозиви, взривявам цялата шибана сграда! - На предния панел на контейнера имаше катинар, но няколко удара с ръкохватката на писто­лета му го разбиха.

- Мили боже! - възкликна Нина. когато погледна вътре. Онова, което Фрост ѝ бе показал в биолабораторията, я бе накарало да очаква малки колбички с вируса; трите контей­нера, които виждаше тук, приличаха повече на цистерни с нефт. - Какво ще правим сега?