lovech - Ekspediciya Atlantida

- След шест минути.

- Дръж ме в течение. - Той прекъсна линията, взирай­ки се в далечината за първия знак от масивния товарен са­молет. Липсата на комуникация бе тревожна, както и из­ползването на автопилот - но фактът, че самолетът се връща му подсказваше, че хората му контролират нещата. Чейс би се опитал да го отвлече нанякъде и да извести нор­вежките власти.

Щом кацнеше, ситуацията би могла да бъде овладяна.

Самолетът летеше.

- Тези трите, развържи ремъците, с които се вързани - нареди Чейс, посочвайки най-задните контейнери отляво на главния склад.

- Но тогава те ще се разместят при кацането на самоле­та - отвърна Нина объркана.

- Ще направят нещо повече. Хайде, бързо. - Когато Нина започна да развързва предпазните ремъци. Чейс закуцука към вратата на товарното.

- Какво правиш?

- Ще взривя вратата.

Нина замръзна.

- Ще взривиш какво?

- Трябва да се освободим от тези контейнери по пътя. Виждаш ли този мотоциклет?

Нина се обърна към сребристо-синия мотоциклет.

- Да? - Внезапно ѝ светна какво мислеше Чейс. – Не! Не може, ти си луд!

- Това е единственият начин! Ако просто скочим - в момента сме с над сто и шейсет мили в час - няма начин да оцелеем при удара!

- Което е обратно на онова, което ще се случи, ако изле­тим с мотоциклет при летящ самолет?

- Е, знам че не е идеалният план! Но е по-добър от това да ни убият, когато кацнем!

- Вече съм съвсем сигурна, че не си с всичкия си - про­изнесе нещастно Нина, но продължи да развръзва контей­нерите от ремъците им.

- Добре - извика той, когато тя развърза последния, - а сега иди до мотоциклета и дръж здраво! - Тя забърза към склада, а Чейс закуцука, като се подпираше с една ръка. С другата натисна първия от двата червено боядисани лоста за взрива.

След това втория...

Пукането на тежките панти на вратата на товарното от­деление не можеше да се сравни със свирепия рев на вятъра и шума на двигателя, когато вратата се взриви. В склада се чу писък на ураганен вихър. Самолетът се снижаваше.

Наклониха се. Компютрите вече се опитваха да проти­водействат на неочакваното движение, но първият контей­нер се отмести, движейки се назад върху колелата си, стиг­на до платформата с ужасяващ метален писък. След което се блъсна в контейнера с вируса и мина през зейналия от­вор, за да бъде отнесен от въздушната струя.

Чейс го гледаше как пада. Все още се намираха над мо­рето, но оставаха само няколко минути, преди да се появи сушата.

Товарният самолет се люшна отново, когато автопи­лотът компенсира промяната в равновесието, причинена от загубата на контейнера. Ново изскърцване на метал върху колелата, странично обръщане - идваше право към него!

Той нямаше къде да отиде, не можеше да дръпне кон­тейнера...

Притисна се в стената. Въздушната струя го улови, от­скубна го от пода.

Задната рамка на вратата на товарното раздели полезре­нието му като острие на нож. Отляво имаше тясна пролука между стената на контейнера с вируса и стената на склада; отдясно - безкрайно небе и сигурна смърт.

Той се блъсна в рамката, прикован за миг от вятъра...

И бе отвян вляво.

Стисна един ремък и се прилепи към свободния, трепе­рещ върху колелата си контейнер, след което падна през вра­тата. Третият контейнер се намираше точно зад вратата като влаково купе и при вдигането на носа на Еърбъса нагоре той го блъсна болезнено. Опасният товар се разтресе и спря на по-малко от пет сантиметра от лицето на Чейс. След това вятърът заплющя по гладката му повърхност и го запрати в празното пространство.

Искаше му се да затвори очи, искаше му се всичко това да е само сън, но видя ужасената Нина да се притиска към контейнера до мотоциклета, видя през вратата тъмната линия на хоризонта отпред. Норвежкият бряг.

Чейс се измъкна покрай смазания ъгъл на контейнера с вируса. При всяка крачка усещаше ранения си крак като прободен с метален шип. Продължи напред, използвайки ремъците от дясната страна в редицата товари, за да се до­бере до Нина.

След като преодоля вратата, вятърът леко утихна. Стиг­на до Нина и се опита да надвие рева:

- Отвържи го и го запали! - посочи той мотоциклета

- Ами ако няма гориво?

- Значи сме прецакани! Подготви го - аз трябва да се върна за малко в пилотската кабина.

- За какво?

- Да изключа автопилота! - Чейс стигна с куцукане до склада и влезе в кабината на екипажа. Телата на двамата ох­ранители бяха хвърлени на една страна при маневрите на самолета, а Кари лежеше с лице към пода в основата на стълбите. Той забеляза пистолета си и се опита да се наведе да го вземе. Изгарящата болка в крака го застави да изпъшка и той стисна зъби.