lovech - Ekspediciya Atlantida

- Какво?

Тя го целуна.

- Благодаря ти, че ми спаси живота. Отново.

Той отвърна на целувката ѝ.

- Аз ти благодаря, че спаси моя. - Той се ухили с редкозъбата си усмивка.

Нина се усмихна и двамата се целунаха още веднъж.

Епилог

Ню Йорк сити

Нина отвори вратата на апартамента и уморено влезе вътре. Всичко изглеждаше така, както го беше оставила пре­ди няколко седмици.

Тя пусна наръч писма на кухненския плот и напълни чайника. Дори не можеше да си представи какво е станало с продуктите в хладилника след толкова време. Може би тряб­ваше да изхвърли всичко и просто да го зареди отново.

Включи кафеварката, отиде до дивана и се отпусна на него. Апартаментът внезапно ѝ се стори едновременно поз­нат и странен, в съзнанието ѝ изплува забравен спомен.

Едва ли можеше да изрази с думи усещането, че отново си е у дома. След всичко преживяно отново се намираше в Ню Йорк, вкъщи, сякаш нищо не се беше случило.

Само дето не беше истина. Тя беше открила Атлантида - и я беше загубила отново. Имаше написаната човешка ис­тория, но не можеше да покаже нищо от нея.

Протегна се и докосна медальона си, поправяйки се мис­лено. Не можеше да покаже нищо от нея... освен знание и удовлетворение, че човешката история ще продължи. Налуд­ничавият план на Фрост беше спрян, всичките му изследва­ния за вируса - унищожени. Тя се обърна и погледна през прозореца светлините на Манхатън. Запита се дали милио­ните, милиарди хора, които той беше планирал да убие, щяха да научат някога колко близо са били до унищожение.

Вероятно не. Първо се намеси норвежкото правител­ство, после и НАТО, за да стане ясно, че истинската цел на фондация “Фрост” би трябвало да остане дълбоко за­секретена.

Нина се протегна на дивана, докато чакаше кафеварката, след това отиде до кухнята. Взе си една чаша, след това за­почна да рови за буркана с кафе. Къде ли го беше оставила?

Нещо цопна на плота до чашата и я накара да подскочи. Тя се обърна.

На вратата стоеше Чейс в бойното си кожено яке. Все още изглеждаше като пребит, но беше красив по свой уни­кален начин. Усмихна се.

- Вземи от тях - каза той и посочи към чаените пакет­чета, които току що бе хвърлил на плота. - Мисля, че ще ти се отразят по-добре от кафето.

- Еди! - Нина бе едновременно щастлива и изненадана. Тя погледна към входната врата. Всички ключалки бяха не­покътнати. - Как влезе?

- Имам си мои начини - отвърна той и се ухили по-ши­роко. - Хайде, док... Нина - поправи се бързо той. Двамата се прегърнаха и се целунаха.

- Какво правиш тук? - най-сетне успя да попита тя. - Мислех, че си се върнал в Англия.

- Върнах се. Но ми предложиха нова работа. Всъщност, донякъде съм тук и за това.

Тя вдигна вежди.

- О, нима? Значи не си дошъл само защото искаш да ме видиш? - Гласът ѝ прозвуча полушеговито.

- Не, но това си е дяволски добър бонус! Шегувам се - добави той и отново я прегърна. - Наистина дойдох, за да те видя. Въпросът е, че новата ми работа... това, дали да я при­ема, или не - зависи от теб.

- Какво искаш да кажеш?

- Ами сега, когато всички висши чиновници знаят, че Атлантида наистина е съществувала, мислят, че може би има и други древни митове, които също може би са реални. И искат да ги разкрият - и да ги защитят, да са сигурни, че ни­кой като Фрост няма да сложи ръка върху тях. Така че Обе­динените нации организират международна археологичес­ка агенция за защита, която да се грижи за тях. А човекът, който предлагат да отговаря за това... си ти.

- Аз? - зяпна тя. - Защо аз?

- Защото ти знаеш най-много за Атлантида. Знаеш как­во да търсиш. Е - каза той и разпери ръце, - съгласна ли си?

- Каква е твоята част във всичко това?

- Моята? Ами, надявам се да се грижа за това наистина страхотно американско момиче, което спаси живота ми...

- Да ѝ бъдеш телохранител, а? - усмихна се Нина.

- Всъщност, надявам се да правя нещо повече за тялото ѝ, отколкото просто да го охранявам!

- Мисля, че може да се уреди...

Усмивката му се разшири.

- Значи ще приемеш работата?

Тя се усмихна, след това стисна ръката му и го поведе към спалнята.

- Нека идеята да преспи. Атлантида изчака единадесет хиляди години - това може да почака още един ден.

Край

Notes

[

←1

]

1 Глозел - малко селце в централна Франция, известно от 1924 г. с открити­те в него над 3000 артефакта. Керамичните плочки, датирани от Неолита, гравирани с непознати символи, дават основание на някои археолози да смятат, че е съществувала т.нар. Глозелска култура. - Б. пр.