lovech - Ekspediciya Atlantida

И видя, че Кари се хвърля върху нея.

Двете жени паднаха тежко на пода. Нина се опита да се освободи, но в този момент норвежката заби лакът отстра­ни в главата ѝ. Зашеметена, тя погледна нападателката си.

Ръцете на Кари се стягаха около шията ѝ. Лицето ѝ беше изкривено от болка и ярост, оградено от оцапана с кръв руса коса.

- Кучка! - изсъска тя. По зъбите ѝ се виждаше кръв. - Дадох ти всичко, а ти ме предаде!

Нина не можеше да диша. Тя дръпна ръцете на Кари, но те бяха като от стомана, не помръднаха. Пръстите ѝ се стег­наха, палците се забиха дълбоко в трахеята на Нина. В очите ѝ се спусна мрак, съскащ шум, който надмогна тътена на вятъ­ра, изпълни ушите ѝ.

Придвижвайки се в склада, Чейс видя, че Кари души Нина, но двете жени бяха вплетени така здраво една в дру­га, че не можеше да си позволи да стреля...

Нина започна да губи съзнание. Смъртта я чакаше. Един­ственото, което виждаше, бе лицето на Кари над себе си. Тя направи слабо усилие да отстрани ръцете от шията си...

Пръстите ѝ докоснаха нещо студено и твърдо.

Нещо остро.

Нейният медальон...

С последни сили хвана парчето орейхалк и разцепи с него вътрешността на дясната китка на Кари.

Кари изкрещя, залитна назад и кръвта плисна от разреза. Тя пусна Нина и погледна към ръката си невярващо.

В този момент Нина я удари в лицето и тя падна, претъркулвайки се тежко на платформата.

- Добър удар! - извика Чейс и закуцука към Нина.

- Помислих си, че мога да опитам да правя нещата по твоя начин - рече тя.

- Качвай се на мотоциклета! - Той видя през вратата на товарното бреговата линия да се отдалечава зад тях. Само­летът сега бе на по-малко от четири километра от биолабо­раторията и А380 би трябвало да вземе това разстояние за не повече от минута.

Той се покатери на Сузукито, задъхан от болките в ра­ната. а Нина се метна зад него. Лудостта на онова, което пра­веха, достигна връхната си точка. Почти не съществуваше шанс за оцеляване...

Но дори и най-нищожният шанс е по-добър от нищо. Тя обви ръцете си около него.

- Давай!

Кари се надигна и видя какво възнамеряват да правят.

Чейс запали двигателя. Задното колело се завъртя, шу­мът от високоефективния двигател се превърна в пронизителен писък, когато мотоциклетът излетя от палето и се по­несе към отворената рампа.

Кари хвана Нина, но бе твърде късно.

В момента, когато машината стигна до вратата на товар­ното, тя се носеше със сто и десет километра в час и про­дължаваше да ускорява.

Чейс завъртя ръкохватката на газта и те излетяха в отво­реното пространство.

Излитането от задната част на самолета бе убило част от скоростта им, но не достатъчно. А бяха над твърда земя и падаха бързо.

Бе сбъркал с преценката на времето и сега щяха да умрат.

- Затвори очи! - извика той на Нина, когато върхът на скалата от северната страна на Равнсфйорд прелетя под тях.

Падаха във фиорда.

Водата се носеше към тях с ужасяваща скорост...

- Скачай!

Кари се върна в пилотската кабина с несигурни крачки, от раните ѝ течеше кръв. Ако можеше да реактивира авто­пилота, компютрите може би щяха да успеят да върнат са­молета на аварийно кацане.

Но когато влезе в кабината, осъзна че е прекалено късно.

Домът ѝ проблясна от дясната страна. Видя руините на биолабораторията, а право напред бяха планинските скло­нове и широките прозорци на бащиния ѝ офис.

Тя изкрещя.

Фрост бе парализиран от шок при вида на самолета, кой­то летеше над фиорда и се носеше право към него. Най-по­сле способността му да се движи се възвърна и първият му подтик да избяга потисна всички други мисли, но нямаше къде, нямаше и време...

Чейс ритна със здравия си крак и се хвърли от преобръ­щащия се във въздуха мотоциклет. Нина направи същото и миг по-късно двамата се забиха във водата...

* * *

Еърбъсът се вряза в планинския склон със сто и шест­десет километра в час.

Петстотинте тона метал и самолетно гориво бяха пове­че, отколкото подсилената забранена зона можеше да из­държи. Четирите масивни двигателя се откачиха при удара, разбивайки стените от бетон и стомана като бомби. Зад тях при откъсването на крилата горивото се възпламени. Вълна от течен огън плисна в комплекса и изпепели всичко, до ко­ето се докосна.

Адът стигна до всяко ъгълче. Лабораторията, в която се намираше складиран вирусът, се взриви, пламъците по­гълнаха всичко и го унищожиха, а най-накрая и последните искрици живот на Джонатан Филби. После сякаш самата планина се сгромоляса, като запечата вируса завинаги под милиони тонове камъни.