lovech - Ekspediciya Atlantida

И със Старкман.

Чейс спря и отправи мълчалива благодарност към бив­шия си партньор.

После се обърна към пистата. Оттук виждаше тромавия бял силует на А380 на тъмния фон на околните хълмове, го­тов да направи завой.

И да излети.

Той включи сплесканото Ферари на скорост и отлепи със скърцане на гуми.

29.

Товарния самолет забави, когато приближи края на пи­стата за отвеждане на мястото за излитане, подготвяйки се за широк полуоборот по дългата два километра писта.

Чейс държеше очите си приковани в самолета и увели­чаваше скоростта на Ферарито. Бръснещият вятър го при­нуждаваше да присвива очи, очите му сълзяха, но всичко, което трябваше да направи, бе да продължава по права ли­ния напред.

Никога не се бе качвал на А380. не знаеше почти нищо за вътрешното му разпределение освен това, че е на две нива. Но онова бе пътническа версия - а този тук бе това­рен, което означаваше, че е по-различен.

Щеше да импровизира, когато се качи на борда. Опитът да попречи на излитането с Ферарито бе като да се опита да спре танк с картонена кутия.

А не можеше да се опита да го спре, като стреля - съще­ствуваше прекалено голям риск да убие Нина, ако отвътре откриеха огън или в резултат на това се блъснеха.

Той стигна до сто и четиридесет, почти не виждаше ско­ростта от насълзените си очи. Самолетът представляваше размазано бяло петно в момента, когато завиваше.

Каквото и да правеше, трябваше да мисли бързо...

- Госпожице Фрост! - прозвуча гласът на пилота по ин- теркома. - На пистата има кола!

Кари отиде до вратата на кабината и погледна надолу.

- Какво? - ахна тя. Нина също се приближи. Тя видя простиращата се напред писта и носещото се право към тях яркочервено Ферари кабрио!

Колата напредваше с невероятна скорост, единственият ѝ пътник придоби форма. Дори от разстояние, тя позна го­лата глава зад волана в мига, в който я видя.

- О, господи! Това е Еди!

Кари изглеждаше шокирана, но само след миг се съвзе и се обърна към интеркома.

- Кари Фрост е. Не излитайте при никакви обстоятел­ства, преди да унищожите колата на пистата! Онова, което той се опитва да направи, е да улучи този самолет във възду­ха. Това е заповед! - Тя се обърна към прозореца. - Какво прави той, по дяволите?

- Опитва се да те спре - отвърна Нина.

Кари стисна челюсти и изражението ѝ стана твърдо.

- Няма да успее.

Тя отиде до стъпалата и извика към охраната долу:

- Вземете оръжията си и отворете страничните люко­ве! Някой се опитва да попречи на излитането ни...

Нина осъзна, че Кари е с гръб към нея и се държи един­ствено за парапета.

Дори не разполагаше с време да обмисли идеята. Вмес­то това действа чисто инстинктивно като блъсна норвежка­та с две ръце.

Изненадана, Кари не успя да се задържи и падна. Тя из­крещя, когато се прекатури надолу по металните стъпала, удряйки крайниците си в твърдите ръбове, докато накрая се озова долу кървяща и замаяна.

Нина я гледаше почти в шок, ужасена от онова, което бе сторила.

Трябваше да бяга!

Тя изтича към вратата на гърба на кабината, като се мо­леше да не е заключена. Не беше. Премина бързо и се озова вътре в горното товарно отделение, сводест тунел от голи метални ребра, пълен с редица тракащи контейнери. Огромно количество бели лампи, разположени по тавана, осигу­ряваха почти призрачно осветление.

На вратата нямаше ключ. Тя бързо се огледа, търсейки как да се прикрие.

Най-близкият контейнер се намираше само на няколко крачки, прихванат с дебели ремъци, прикрепени за пода. Тя дръпна онова, което сметна, че е лостът за освобождаване. С шум но изщракване ремъкът се отпусна. Премести го зад една метална греда в стената, преди да се опита да го за­върже около дръжката на вратата и го дръпна силно. Не че щеше да попречи на отварянето на вратата, но щеше да е твърде трудно за когото и да е да се промъкне през тясната пролука.

Вирусът...

За да може да бъде пуснат по време на летене, вирусът трябваше да е поставен някъде близо до външната обшивка на Еърбъса. Ако успееше да открие контейнера, може би имаше начин да попречи на хвърлянето му.

Дочу шумни стъпки откъм кабината: някой се изкачва­ше по стъпалата.

Нина изтича навътре.

Самолетът беше готов да направи завоя, а Чейс се на­мираше почти в края пистата. Той изтри очите си, като се опитваше да държи на фокус огромната машина. Под фюзелажа имаше пет колесника: един на носа и други четири, върху които се разпределяше цялата тежест на Еърбъса.