lovech - Ekspediciya Atlantida

- Охрана, Фрост е. Изпратете двама души в лаборато­рията, за да придружат дъщеря ми и д-р Уайлд до самолета. Д-р Уайлд е под арест - искам да ѝ сложите белезници. Ако се опита да избяга, ликвидирайте я. - Той погледна Кари и добави. - Дори дъщеря ми да ви възпира. Получихте запо­ведите. - Той остави слушалката.

- Трябва ли да съм ви благодарна за това? - попита Нина.

- Благодарете на Кари. Много ѝ благодарете. Тя е един­ствената причина, поради която още сте жива.

Вратата се отвори и вътре влязоха двама униформени с оръжия в ръце. Нина подаде ръцете си да закопчаят белез­ниците, без да се съпротивлява.

- След кацането в Париж използвай един от джетовете на компанията, за да се прибереш вкъщи - каза Фрост на Кари, когато излизаха. - Д-р Уайлд?

- Какво?

- Надявам се да проявите достатъчно разум, за да се върнете заедно с дъщеря ми.

Нина не каза нищо и вратата се хлопна зад гърба им.

* * *

Чейс погледна през прозореца на пилотската кабина. Пред тях лежеше Равнсфйорд.

Той отиде с бързи крачки до багажното отделение.

- Още едно последно нещо! - каза той на Старкман. ко­гато закачи въжето на парашута си към релсата на тавана. - Някои от тези хора са цивилни. Не ги вземай автоматично за мишена само за това, че работят при Фрост - стреляй по онези, които стрелят срещу теб.

- Вечният филантроп, а, Еди? - ухили се Старкман.

- Просто не обичам да убивам хора, които не заслужават.

- Какво ще кажеш, ако изтичаме до адвокатите на ком­панията?

- Изкушаващо е... но все още не! Добре, всички се за­качете!

Чейс натисна бутона да отвори задната рампа на товар­ния самолет. Спускаха се рязко. Смразяващият вятър свире­ше заедно с оглушителния вой на двигателите. Отдолу се редяха офисните сгради; къщата на Фрост бързо наближа­ваше, издигаше се над всичко наоколо върху скалата, а отвъд нея се намираше биолабораторията.

Самолетът изрева на почти триста метра над къщата, след това земята изчезна. Минималното разстояние, при което парашутите биха работили, бе седемдесет и пет мет­ра. а теренът между къщата и лабораторията беше до­статъчно далеч...

- Скачай!

Чейс скочи навън. Парашутът се изстреля от калъфа си при освобождаване на въжето за спускане. На такава ниска височина, ако парашутът не се разтвореше както трябва, той щеше да се размаже в земята, преди да има шанс да направи каквото и да било.

Срещу него се приближаваха трева, сняг и скала, една кола се насочи към моста над фиорда...

След което скоростта внезапно намаля, жилавата мате­рия изплющя и се разтвори, ремъците около гръдния му кош се опънаха здраво.

Той се стегна...

Приземяването бе твърдо, времето едва стигна пара­шутът да забави до безопасна скорост. Той игнорира шока от удара и сви парашута, докато оглеждаше околната обстановка. Останалите парашутисти се спуснаха до него, призе­мявайки се по същия начин. Надяваше се, че хората на Старкман знаят какво правят, тъй като не разполагаха нито с време, нито с човешка сила да носят евентуалните ранени със себе си.

След като самолетът спусна пътниците си, направи остър завой и стремително набра височина.

Над ръба на фиорда се изви тънка струя дим, струята на противовъздушна ракета “Стингер”, която възви след са­молета...

И се взриви!

Едното крило избухна в горящ облак от гориво и товар­ният самолет безпомощно се завъртя в свредел, заоравайки в скалната стена; последва оглушителен гръм.

- По дяволите! - извика Старкман.

Чейс приготви оръжието си, автомат "Хеклер и Кох” UMP-45.

- Добре. А сега да стопим Фрост!

28.

От купето на Мерцедеса Нина гледаше в ужас как само­летът се забива от страната на фиорда и експлодира.

- Исусе!

- Хората на Куобрас, сигурно са те! - извика Кари. - Правят последен опит!

- Ами, “ура” за тях! - Нина се изви да погледне през зад­ния прозорец. Последният парашутист кацна на земята. - Надявам се да взривят това дяволско място и баща ти заед­но с него!

Плесница.

Нина залитна. Кари я беше ударила! Унижението бе по-болезнено от удара през лицето, но колкото и да е странно - това ѝ подейства мобилизиращо, извади я от вцепенението.

Автомобилът им наближи моста и норвежката даде ня­колко заповеди.

- Обади се в центъра по охраната и ги предупреди, че имаме четиринадесет нарушители, които тръгват към биолабораторията! А ти - добави тя, обръщайки се към шофьо­ра, - бързо ни откарай до самолета, веднага!

* * *

- Да стопим скрежа 141? - повтори Старкман невярващо, когато групата му затича към биолабораторията. - От колко време чакаш да го кажеш?