Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Все още го помня - Фадил не можеше да извади един голям куфар от багажника на колата. Видях как режисьорът се кани да извика „край”, затова пристъпих напред и казах: „Да помогна ли на господина с куфара? Само десет пиастъра” и протегнах напред ръка като Оливър Туист!

- И какво стана?

- Режисьорът беше толкова изненадан, че забрави да из­вика „край” - отвърна той през смях, - а Фадил, който ме познаваше, вместо да се ядоса, реши да импровизира. Той каза: „Ако извадиш всичките куфари на дамата, ще ти дам двайсет!”. Всички се засмяха, а режисьорът реши да запази сцената. Дори ми платиха! Никога няма да познаете колко.

- Двайсет пиастъра?

- Фадил ми ги даде от собствения си джоб. Това беше големият ми риск и първата ми поява на екрана. Естестве­но, Себак ужасно ми завиждаше, затова разказа на родите­лите ни какво съм направил. И баща ми, разбира се, се ядо­са. Но няколко дни по-късно получи писмо от режисьора. Имало някаква по-късна сцена, в която можел да използва малката ми шега, за да доразвие героя на Фадил. И за да го направи, имал нужда от мен… затова питаше дали мога да отида в Кайро и да заснемем новата сцена!

- Мили боже! - възкликна впечатлена Нина. - Наисти­на си е заслужавало.

- Повече, отколкото бих могъл да си представя. Баща ми имаше нужда от доста убеждаване, но накрая получих свое­то; да си първороден син си има своите предимства! Така че заминах за Кайро и тъй като работех в студио, трябваше да подпиша договор. Рожденото ми име Халид Шабан беше същото като на един от другите актьори, затова ме накараха да си избера сценичен псевдоним. Избрах Озир - от Озирис, разбира се. Мислех, че ще ми донесе късмет.

- Както и стана.

- Определено. На шестнайсет вече работех като актьор - първоначално в малки роли, но постепенно натрупвах опит и си създавах приятели от двете страни на камерата. На осемнайсет изиграх главна роля, което е голям успех по еги­петските стандарти. Студиото поиска да снимам и други, но аз трябваше да отбия военната си служба. Тогава шефът на студиото, който имаше приятели в правителството, използ­ва някои връзки.

Нина отпи от мартинито си.

- И ви спаси от военна служба?

Той кимна с глава.

- Щях да я изкарам, но се радвам, че не се наложи. Тол­кова много се забавлявах! Бях само на осемнайсет, а бях про­чут, изкарвах много пари, пътувах - и се срещах с много кра­сиви жени. - Озир се усмихна широко, но усмивката му бързо се изпари, за изненада на Нина. - Всичко това само засилва­ше завистта на Себак… и тогава той претърпя инцидент.

- Какво му се е случило? Очевидно е бил изгорен, но…

- Случи се, докато беше в армията. - Озир поклати тъжно глава. - За разлика от мен, него го взеха наборник. Беше го яд заради това. Няколко седмици след записването му в армията бил в някакъв камион, който катастрофирал и се подпалил. Прекара два месеца в болницата, половината му лице беше изгорено… След това го пратиха веднага в не­говата част, за да дослужи остатъка от трите години. Нормално е да е озлобен.

- Не съм изненадана. - Разказът му не предизвика съ­чувствие у Нина, но тя започна да разбира омразата на Се­бак към света.

- Когато се уволни от армията, аз постъпих като всеки по-голям брат и се погрижих за него. Намерих му работа като мой асистент и когато основах Храма на Озирис, му дадох ключов пост.

- Как основахте Храма? Създаването на религия не е нещо, което се учи от книгите.

Озир се засмя.

- Преди около осемнайсет години снимах филм „Озирис и Сет”. Аз играех Озирис; сигурно така е било писано! Филмът имаше голям успех - дори излезе по някои екрани в Америка, което се случва рядко с египетските филми. Той ме направи най-голямата звезда в Египет. Всички ме позна­ваха, всички искаха да чуят думите ми… все едно ме бого­творяха, все едно наистина бях Озирис от филма. - Той по­гледна многозначително Нина, подрънквайки с леда в чаша­та си. - Вие сте била известна - по друга причина, но знаете какво е. И колко е… пристрастяващо.

- Не бих се изразила точно така.

Той се усмихна дяволито.

- О, Нина. Първият път, когато се видяхте по телевизи­ята, първият път, когато видяхте лицето си върху корицата на списание… не беше ли вълнуващо? Светът ви гледаше, слушаше ви. Нищо не може да се сравни с това. Никой не е имунизиран срещу изкусителната песен на тази магия - дори занимаващият се с наука човек. Не можете да ми каже­те, че след като сте били на върха, сте щастлива да изпадне­те в неизвестност.

- Нямам нищо против, стига да е охолна неизвестност - отвърна Нина, играейки ролята си. Но неохотно трябваше да се съгласи, че той е прав.