Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Когато двамата с Озир влязоха във фоайето, Нина се ог­леда с любопитство. Макар че единствените ѝ хазартни на­клонности се изразяваха в закупуването на някой и друг ло­тариен билет, тя не можа да не се впечатли от работата на архитектите. „д’Азур” представляваше отдаване на почит в стил рококо към онази епоха, когато Монако е започнало да привлича богатите и хазартни личности, и за постигането на автентичния му вид не бяха жалени средства - от спуснати­те ниско кристални полилеи до лакираното абаносово дърво на игралните маси.

- Господи. Това място изглежда невероятно.

- Вие също, Нина - каза Озир. Тя се изчерви неволно. От една страна се чувстваше безпомощна и смутена така, облечена в синя копринена вечерна рокля, с елегантна фри­зура. От друга, тя беше изведена на вечеря в Монако, което беше невероятно вълнуващо… въпреки компанията, която не беше по вкуса ѝ. Освен неколцината широкоплещести бодигардове, антуражът на Озир включваше Шабан и Кротала, който неохотно беше приел да сложи вратовръзка под сако­то си от змийска кожа, за да отговаря на етикета.

- Благодаря - отвърна тя. Самият Озир изглеждаше вну­шително с белия си смокинг. Самоувереното му държание гарантираше, че няма никакъв начин да бъде сбъркан със сервитьор. Той я поведе покрай игралните маси към един страничен изход. Един от персонала на казиното го разпоз­на и го пропусна да мине.

Вратата водеше към вътрешен двор. Единият му край, преграден с въженце, излизаше на площада пред Казиното и състезателната писта. Квалификациите бяха приключили и пистата отново се бе превърнала в улица, отворена за всички; част от бариерите бяха свалени, за да позволят достъпа до ка­зиното. Нина погледна към преминаващите хора с надеждата да зърне Еди, но нямаше следа нито от него, нито от Мейси.

Вниманието на всички беше привлечено от гръмогласен звук. Лъскав състезателен автомобил със зелените и златни цветове на тим „Озирис” току-що беше запалил двигателя си, а русокосият млад мъж в кокпита се усмихна на Озир, докато форсираше двигателя.

- Дами и господа! Изглежда един от пилотите ни е нетърпелив да започне състезанието! - обяви гръмогласно Озир, развеселявайки гостите. Засвяткаха фотоапарати, ко­гато той се приближи до пилота и се ръкува с него. - Запоз­найте се с Мика Виртанен, за когото съм убеден, че не само ще спечели утрешното състезание, но скоро ще стане и све­товен шампион!

Гостите нададоха ликуващи викове; ревът на двигателя премина в лениво боботене, за да може Озир да произнесе реч в ролята си на главен спонсор на отбора. Нина погледна към площада. Никаква следа от Еди. Тя отново се обърна към Озир - и установи, че Кротала се е материализирал пред нея, ухилен злобно.

- Търсите ли някого, малка госпожице? - попита той.

- Всеки друг, но не и теб.

- О-о-о, много лошо. Защото ще продължиш да ме виж­даш, тъй като господин Шабан ме помоли да наглеждам спе­циалната гостенка на господин Озир и да се погрижа да не се замесва в разни… лудории.

- Уверявам те, че нямам намерение да се замесвам в как­вито и да е лудории - отвърна тя язвително. - Особено с гос­подин Озир.

- Той ще бъде много разочарован от това. - Кротала се засмя, след което се върна при Шабан, който подозрително наблюдаваше Нина.

Озир завърши речта си и след като размени няколко лю­безни думи с гостите, се върна при Нина.

- Тук е малко шумно - каза той, посочвайки една съсед­на врата. - Мисля, че в балната зала ще бъде по-тихо. - Тя се изненада, когато той я хвана за ръката и я поведе през дво­ра, но не възрази. Шабан, Кротала и бодигардовете ги по­следваха, а двигателят на колата отново изрева.

*

Въпреки шума на препълнения площад Еди дочу отли­чителния рев на осемцилиндровия двигател откъм „Казино д’Азур”.

- Май това е нашето място.

Докато прекосяваха улицата, Мейси огледа нервно сградата.

- Надявам се, че тя е добре.

- Би трябвало - засега. Озир нямаше да я доведе, ако не го беше убедила, че ще разчете зодиака. Проблемно ще бъде измъкването ѝ оттам, щом го направи.

- Какъв е планът?

- Да я намерим. А след това… Ще ти кажа, като го из­мисля.

- Изобщо не ме успокояваш.

Еди се ухили.

- Довери ми се. И преди съм се занимавал с това.

- И как завършваше всичко?

- Обикновено с взривени хеликоптери.

Мейси се изкикоти, но после изведнъж спря.

- Това беше шега, нали?

- Само гледай веднага да залегнеш, щом ти кажа. - Те стиг­наха до входа на казиното. - Така, носиш ли си паспорта?