Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Което е?

Той се усмихна слабо.

- Проблеми. Ако си приказваш с приятелите или слу­шаш айпода си, или там каквото и да е друго… точно тогава ще изскочи някой задник с калашник и ще ти пръсне глава­та - а ти дори няма да го усетиш, че идва.

Тя съвсем не изглеждаше щастлива от перспективата.

- О!

- Така че да, чакането в района на бойните действия, без да правиш нищо, е гадост. Но точно затова издържам, защо­то знам, че ако нещо се случи, аз ще бъда готов!

- Ясно. Все пак не мисля, че съм направена от войнишки материал. - Тя го погледна. - Тогава защо разговаряш с мен?

Еди се ухили.

- Защото това не е бойна зона! - Той погледна към замъ­ка. - Все още.

Тя не знаеше как точно да реагира на думите му, но жу­женето на телефона на Еди веднага отклони вниманието им от темата. Той го включи на говорител.

- Нина! Добре ли си?

Тя отговори със забързан шепот.

- Да. Мисля, че Озир ми вярва.

- Мислиш?

- Е, поне не ги накара да ме застрелят на място! Виж, не мога да говоря дълго - в тоалетната съм и ще заподозрат нещо!

- Видя ли зодиака? - попита Мейси.

- Не, не е тук.

Еди погледна слисано Мейси.

- Гръм и…

- Не започвай пак! - прекъсна го Нина. - Намира се на яхтата му в Монако. Точно там отиваме. Той има частен са­молет на летището в Женева.

- Как ще те намеря, щом отиваш на тая проклета лодка?

- Не знам! Може да успея - по дяволите, трябва да тръгвам! До скоро, обичам те, чао!

- И аз те обичам - каза Еди в момента, когато тя пре­късна. Той погледна Мейси. Момичето беше притиснало ръка към устата си. - Е, това вече е страхотно.

- Нали… нали се сещаш как не искаше да я пускаш да ходи там, а аз виках: „Не, трябва да намерим пирамидата преди него!” - рече тя. - Сега си мисля, че може да не съм била права.

- Малко си закъсняла - изсумтя Еди. Той удари с юм­рук по волана. - Мамка му. До Монако има повече от три­ста и петдесет километра. Ще ни отнеме поне пет часа да стигнем дотам през проклетите Алпи. А вероятно и пове­че, като се има предвид целият трафик от зрители, които отиват да гледат Формулата. - До тях достигна силно бръмчене: към долината се спускаше хеликоптер, който се отправяше към замъка. - А те ще стигнат до там за по-малко от час.

- Какво ще правим?

- Ще отидем там колкото се може по-бързо и ще чакаме да ни се обади - отвърна непоколебимо той и запали колата. - Какво друго бихме могли да направим? - Даде на заден ход и със свистене на гумите подкара колата на юг.

14.

МОНАКО

Макар и най-малкото на картата на Европа, княжество Монако е най-богатото, поне когато става въпрос за прихо­ди на глава от населението, както и най-бляскавото. Место­положението на миниатюрната държава на Френската Ривиера близо до италианската граница ѝ осигурява топъл суб­тропичен климат, а кралското семейство и казината прида­ват атмосфера на скъпа загадъчност… без да се споменава статусът ѝ на данъчен рай, който я превръща в магнит за свръхбогатите.

И все пак популярността ѝ се дължи най-вече на еже­годното автомобилно състезание, в което струващи милио­ни долари болиди профучават с рев по криволичещите ули­ци на града с над триста километра в час. От предната палу­ба на яхтата на Озир „Слънчев барк”, която беше хвърлила котва отвъд вълнолома на Монако, Нина нямаше как да види съботните квалификации, в които се определяше редът на потегляне за неделното състезание, но чуваше рева на свръхдвигателите, който отекваше в крайбрежните сгради, когато болидите профучаваха покрай тях, преди отново да навля­зат в града и да започнат стръмното изкачване към площада пред прочутото Казино.

- Господи - каза тя на Озир. - Сигурно е ужасно, ако живеете тук и се опитвате да гледате телевизия.

Водачът на култа наистина се опитваше да гледа те­левизия.

- Мисля, че всеки, който живее в Монако и не харесва шума на състезателните коли, може всяка година да си поз­воли да си вземе почивка по време на състезанието - отвър­на той, без да сваля поглед от предаваните на живо квали­фикации. - Всеки, но не и аз. - Той изруга на арабски.

- Някой е направил по-добра обиколка от Виртанен? - попита излегналият се в близкия шезлонг Шабан с подигра­вателно презрение.

Озир го погледна.

- С над една десета от секундата! С това темпо ще сме късметлии да имаме кола в първата половина на решетката!

- Не би трябвало изобщо да участваме. Това си е пръска­не на пари!

- Помага за популяризирането на Храма на Озирис по света - възрази Озир. - Мисля, че си заслужава - и не възна­мерявам отново да подхващаме този спор, Себак. - Брат му се намръщи, стана и влезе в яхтата.